***

ПОЕЗИЯ

ПОЛИНА РАДОСЛАВОВА

ЗАМЪК

/стихотворения, електронна книга 2015/

КЛИП

Лица, със сласт и водка упоени,

меподия, която все звучи...-

Хазарт, превърнал се във вдъхновение

и феерия от ласкави очи! -

Те просто чакат тихо в полумрака,

стаени сред усмивки и любов...

Да искаш... И да можеш...И да чакаш!...

Но где е твоят прапървичен зов?

Лицата от екрана се разлитат.

Завръщат се във дневния си ад.

И всеки себе си отново пита,

дали е беден, или е богат?!

ЗАРИСОВКА

От мускули е напращял!

с железни сякаш, нерви...-

Сам Бог е   тялото  излял,

не помни то таверни! -

Привлича.  С поглед те сени.

За миг един си запленена,

Мъже го стрелкат отстрани.-

В тях страст е спотаена.

И чувства силата си той!

Безмерност. И  стихия.

Но миг остане ли в покой,

той лудва в самотия!

ЗАМЪК

Над урви и над пътища стърчи,

сякаш клин, забит във висинето.

Орел над него бавно си хвърчи

облаци кръстосват по небето.

Но той стои - самотен и студен,

спори с ветровете и мъглите.

И с нищо не напомня, че граден

е с пот, и с мишци, расли в равнините.

Животът тук отдавна отшумял,

потънало в пръстта величие.

И троскотът, до камъните спрял,

припомня тяхното... безличие!

ЛОДКА ПОД ЗВЕЗДИТЕ

Безстрашно се движи в нощта,

в безбрежното тихо море,

една много мъничка лодка.-

морето със гребен оре!

Самата си тя е компас.

а пътят през облак - посока! -

На звездни простори под власт,

веслата й, два ножа сред мрака!

Луната е Слънце. за нея,

а сенките - пристан и бряг!! -

Звездите са цели и котви

сред прикаьния безкрай.

О, малката лодка ще стане,

във времето кораб голям.

Платна ще опъне в небоя,

весла ще задвижи, невям.

И ще се бори в прибоя,

със слънчеви вихри... И пек!

За да напомня на всеки,

че минал е тука човек!...

В ХАОСА

в дълбините на бурното море

захвърлих своята обич.

В необята на звездното небе,

оставих своята съдба.

Сега търся пътя обратно,

за да се върна в себе си!

ЖЕРТВА

Паякът пак плете

невидимите си мрежи.

Той чака клетата жертва

да мине от тук, да я хване.

И в лепкава слуз да засмуче

студа, прегърнал го в мрака.

Таванът на пустата стая,

стъклото опънато, дрънкат!

А тъмният вятър люлее

невидимите му писти.

Сянка на безнадежност,

тук гибелни мрежи простира!

ФЕНИКС

Като самотната птица,

току-що излязла от клетка

се лутам в мрак, сред бедите.

И няма я сладката песен,

която животът ми пее.

и напомня хубави дни!

Той като птица отлита,

с душата, понесла тегоби,

и носена в топлия вихър,

като пожар негорим.

Във звън си отлита животът,

като слънчево зайче - сънят...

И сянка една те преследва

и сее пред погледа мрак.

В свой огън изгаря те бавно,

превръща тя в пепел плътта.

Доскоро била във затвор,

самотната птица не хае.-

Възражда се в сивата пепел,

събужда се, литва в съня,

напуска на бреме кошмара.

СПОМЕНЪТ ЗА ТЕБ

Под бялото небе на мисълта

утихват звуци, багри и видения.

Животът се възправя от плътта,

рои красиви нощни песнопения.

Остава вятърът да долети.

Да се разлистят светлините в звуци.

Да те омаят полски широти,

с невидимите капки на капчуци.

И ти разтваряш се в света,

на думи, ласки и съблазни,

И пак, с успокоена доброта,

и спомена превръщаш в празник!