КРИТИКА 

Проф. ИВАН ЦВЕТКОВ

НЕВИННИТЕ БЕЗЧИНСТВА НА ДЕТСТВОТО

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ, "НЕВИННИ БЕЗЧИНСТВА", 

автобиографични разкази. 

 

Книгата на Радослав Цветков "НЕВИННИ БЕЗЧИНСТВА" съдържа разкази за ранното детство на автора, лет-шест годишен, прекарано в едно село на Северо-западна България, Белоградчишко. По време това детство съвпада с навечерието и самата война - Вторатасветовна и антифашистката съпротива. Тоеа не му пречи да се връща към миналото, след Септемврийското въстание и да предава разказите на свои близки за трагичните събития. Основното в тези разкази е успешното реставриране на една отживяла вече селска вселена с голямата й пъстрота и разнообразие, с обичаите, бедите, всекидневието, с поезията й, която изглежда още по-привлекателна, тъй като е изживяна в ранното детство и годините, когато започват да се формират първите познания за света. 

Тук срещаме живописния образ на баба Антица, на родителите, на Лало Филдоско, на връстници и съселяни. Всеки разказ е едно малко, носталгично пътуване в детството и е посветен или на отделен епизод, характерен за изминалото време, или пък на някое от любимите детски занимания, на "невинните безчинства" Цял един поетичен свят застава пред нас - и мечтата да се види Влашката земя и Дунав, и игрите в селските дворове и плевни, и чудатите тайнства, демонстрирани от баба Злата Паланкасова, за да спаси населението на селото от чумата и холерата; животът, в обкръжението на селските животни и птици, "общуването"с и описанията на диви хищници и птици, нападащи домашните обитатели, сценки от драматични събития по време на войната - бомбардировките на англо-американската авиация,смелостта, дързостта на все още невръстното малко момче да спаси посред нощта малкото птиче от ноктите и клюна на бухала или пък опита му да надбяга и види отблизо преследвания от кучетата и ловците от селото опасен звяр, вълкът, който без малко не го смазва с тялото си, докато прескача пътя на първия завой след селото, за да избегне глутницата на преследвачите си...
Изобщо, книга за невероятното детство на едно селско, пет-шест годишно момче, което живее живота си в смутното време на Втората световна война и антифашистката съпротива, само, в повечето време, защото бащата е далече, изложен в по-голямата част от времето на опасността да бъде убит от англо-американските бомби и сриващи се при бомбардирането столични сгради или, след тези кошмари, които са още по-големи за малкото момче и майка му, която може да търси помощ и съдействие единствено от вече възрастната си майка, баба Антица, а тя води и наглежда непрекъснато още десетина такива малчугани, между три-четири и повече, пет- шест години, еднакво смели и безпомощни или пък пакостливи в своите безбройни начинания и лудории, при участието на таткото в сраженивта при Стражин и Страцин, та чак до самото Косово, мобилизиран след 09 09 1944 г. , в Първата фаза на войната с немците!

"Невинни безчинства" разкрива детството на едно селско дете, видяно със собствените му очи, разказано със собствените му уста и минало и през собствените му уши! То е израснало в естествената среда на природата, в типично българска атмосфера, с всичките й характерни черти.
В какво виждам главната сполука на автора Радослав Цветков и ползата от тази книга? Преди всичко в това, че е изпълнена с българска атмосфера, с преклонение пред народния живот и обичаи, пред родната природа, пред мъдрите хора на селския труд, Освен това, макар и през детския поглед и детските спомени, той дава сцени и епизоди от антифашистката борба, реакциите на отделни исторически събития. Не на последно място е сполучливото показване на детската психология, как в една нормална среда се формира българската нравственост, състраданието и милосърдието към птици и хора, любовта към родното, към близките.
Естествено, доколкото съм осведомен, това е първата белетристична книга на Радослав Цветков и тя не е свободна от някои недостатъци, които лесно могат да се отстранят. Нужна е малко по-голяма пестеливост в някои от описанията. За сметка на това може да се засили лиричната обагреност, каквато срещаме в последния раз- каз. Авторът би трябвало да помисли върху някои натурализми - трябва ли да останат в една, общо-взето, поетична книга.И особено важно е да се дадат пояасне- ния на някои местни думи и диалектизми като "глами", например.

Считам, че Радослав Цветков е написал една добра и полезна книга, която подхожда за поредицата "Аз съм българче".Препоръчвам я за издаване на Военното издателство.

София, 4 септември, 1989 г. Рецензент: Иван Цветков

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

ПОД ВСЕОПРОЩАВАЩОТО НЕБЕ

"ДЕТСТВО МОЕ, ПЪРВО И ПОСЛЕДНО" 

ИЗ "НЕВИННИ БЕЗЧИНСТВА"

ВЛАШКАТА ЗЕМЯ

ЗВЕЗДНИ ЕЗДАЧИ

ГЕРГЬОВДЕНСКИЯТ СЪБОР

/Електронна книга, продължава от бр.5/10, 2015 г./

- Трудно е! - въздишаше дълбоко татко...- Който веднъж е обиквал звезда, той цял живот не е успявал да се освободи от притегателната й сила!...Не винаги ги разбирах добре татковите приказки, нещо неизяснено сякаш оставаше винаги след нашите чести раздумки, но той вече постоянно, почти винаги оставаше с мен или ме взимаше със себе си, закъдето и да тръгнеше и така аз имах възможност почти денонощно да бъда с, или около не. 

Дори като си легнехме да спим, аз винаги оставах с него или от неговата страна в леглото /тогава нямаше, непознат бе този лукс, ако може така да наречем сега многотията, с която човек се обгражда постоянно, докато живее живота си и която така го обсебваше накрая, че не му оставаше място, където да живее живота си! Едно легло имаше в стаята, в която живеехме постоянно и на което спяхме и тримата, печка, на която майка ми постоянно готвеше някаква манджа, кипваше вода, за да изпира дрехите ни или пък печеше в нея хляб, ако беше свършил изпеченият вече , за цялата седмица. В осем големи тави го печеше, ухаещ винаги на вкусотия. от иззиданата отвън с камъни и тухли, покрита с керемиди, като къщата ни, голяма фурна, в която, освен хляба, печехме и агнета или ярета, ако, се бяха родили мъжки, /женските оставяхме за да раждат нови, през следващите години.

По Гергьовден, когато ставаше съборът на селото и улиците и площадът се изпълваха с хора от съседните села, дошли от близо и далече, за да ни уважат празника Той биваше само един ден в годината С гостите! И още два-три, за нас си, за да успеем да доизконсумираме останалото в мазетата ядене. Тогава още не знаехме и не бяхме нито чували, нито виждали, закупените, в по-късните времена, хладилници, в които да можем да си съхраняваме останалото от първия ден на събора, ядене и го оставяхме в мазетата, с каквито разполагаше всяко уважаващо и уважавано от всички селско семейство.А яденетата, които се приготвяха за празника, селския ни събор Гергьовден, не бяха никак малко, тъй като в никоя къща -не можеше да се знае предварително колко и кои роднини, приятели и познати от цялата околия могат да посетят селото и, роднините си, приятелите и познатите си, за да уважат празника им. 

 Милата ми майчица започваше подготовката за празника седмици по-рано, далече преди да сме посрещнали Великден, на който наставаше почти същия "салтанат" или безумие, обхванало селските люде, но само със и за нашите си хора, от селото ни: пролетно почистване на жилищата, което означаваше боядисване, или измазване с прясно гасена вар, за дезинфекция, стените и таваните на стаите, които цяла зима бяха обитавани, измазване на подовете, които биваха застилани по специален начин, със земя и с разтворена предварително във вода прясна говежда тор, пак за дезинфекция, обиране, преди това, на всички паяци и паяжини, които, по един или друг начин, бяха успели да се съхранят и да останат живи, въпреки по-ниските, обикновено, през зимата, температури, поддържани в селските жилища, подреждане и почистване на дворове, плевници, обори /за едрия добитък/ и кошари и пристройки, за дребния /кози и овци, шилета, агнета, кокошки, патици, гъски, където разполагаха с повече зърно, за да ги изхранят през зимата.

 Събираха се и най-нищожните отпадъци, разпиляни в снега при храненето на домашните животни, почистваха се курниците и подподовете на хамбарите, където нощем бяха приютявани патиците и гъските, за да остават недостъпни за лисиците.В първия ден на реплянския празник-събор на Гергьовден - шести май, още отрано навън излизаха всички, и мало, и голямо! Малчуганите, за да посрещнат първи гостите на събора, които обикновено все бяха роднини, а и за да се доберат първи до носените от повечето гости подаръци за тукашните им роднини, и, най-вече, за децата, заприпкали от съмнало още, по безлюдните още, тогава, селски улици, Малко ло-късно, вече празнично облечени, излизаха, на площада обикновено, но и по уличките пред дворовете им и тези, водещи към площада, и "главите" на семействата, а където мъжете отсътствуваха или бяха възпрепятствувани да излязат, това правеха майките или бабите, или пък дядовците, стига да бяха все още добре подвижни, т. е., не само живи, но и достатъчно здрави. 

Другоселците и гражданите, преселили се вече по градовете или отдавна живеещи там, но запазили селски корен, наши по-отдавнашни земляци, също се оглеждаха осторожно, по-скоро да видят или разпознаят евентуалните си посрещачи, измежду които често се бутахме и ние, селските хлапетии, изпратени там от майките или пък бабите ни, хем да ги отменим за малко, за да посвършат още нещо по дворовете или къщите, или да "метнат" последен взор по подредените си къщи и дворове, за да са сигурни, че наистина всичко там си е наред, дори още седмици и дни, преди да се заговори за Гергьовден! С първите гости, роднини, познати или приятели, а дори и колеги на наши те по работа някъде, в околията или пък още по-далече, които влизаха, след поредно то, "Здравей!" или "Добре дошел!", за да осветят сякаш с присъствието и благоразположението си, светналите и без това от чистотата и подредбата, като за скъпи гости, наши къщи. 

Ако с тях имаше и деца, дори да не са ни роднини или братовчеди, първата ни работа, още след като влезнеха и се рсзположеха всички вътре, а, често, и много преди това, още като се появеха на двора, за свое най- отговорно и важно задължение ние, най- дребните сред хората и, главно, от къщата, намирахме за най-важно и необходимо, да ги заведем в мазето под къщата, за да се запознаят с най- важната по това време "благина" за всички "дребни", а и по-едри, деца на всички събори по това време: лимонадата! Нямаше по-голямо удовоствие за нас, децата, от о онава далечно време, от лимонадата! 

И не само защото страшно ни допадаше на вкус, на цвят, на мирис, дори и с "уригването", което предизвикваше, още след първата глътка, но и заради удоволствието, което изпитвахме, че тук, в мазетата на къщите, ние бяхме оставяни, съвсем като по-възрастните от нас, да отваряме сами бутилките с шумящата така приятно течност, добреподкрепена" в това си проявление от мехурчетата на почти въодушевяващия ни въгледвуокис, името на който можахме да научим години по-късно, когато вече бяхме забравили за лимонадата и тя не беше наша всеобща страст, защото така се радвахме на торбите или щайгите с бутилки всички, и когато гостите ни бяха наши домакини, при връщането на визитата, или посещението, на някой от следващите селски събори, когато ние щяхме да сме гости, а сегашните ни гости - домакини. 

Колкото и парадоксално да изглеждаше, степента на удоволствието по времето на който и да е селски събор за нас, децата, зависеше не толкова от многото и всякакви по разнообразието си пикантерии, а от броя на предоставените ни в щайгите и торбите бутилки с лимонада, от цвета на шумолящата в тях различно оцветена и ухаеща течност и от честотата и броя на предизвиканите от въгледвуокиса, колкото и смешна и предизвикваща сега други емоции сред младите думичка уригване! В залисията си около изпиването на огромните количестеа лимонада ние, дечурлигата, стигахме до там, в повечето случаи, след излизането от преотстъпените ни за самостоятелно ползуване мазета и бутилки с искряща пенлива течност, докъдето, по-късно разбрахме това, стигат и нашите бащи и чичковци, или по-големи от нас братя, когато значително надвишат количествата, респективно, халбите или бутилките на изпитата от тях бира, след поредното, запиване. 

С други думи, макар и невръстни още, ние се опитвахме да подражаваме на по- възрастните от нас, преди още да сме видяли какви големи пияндета ще се опитват да станат, години по-късно и за години напред, За голямо наше облекчение навреме усетихме и последиците от тези наши "изхвърляния" с "пиячката", независимо дали това е почти невинната, дори за всички ни, големи или малки, лимонада, или пък "наблъсканата" и с алкохол, макар и с невисок "градус", обществено неполезна, особено за подрастващите, бира, в какъвто и да е амбалаж, с какъвто и да е грамаж или пък, тираж!

Интересна "подробност" е самото ядене, особено през първия ден на Гергьовден! То започва някъде около десет часа сутринта или преди обяд и продължава докъм пет или шест часа привечер. Обедът е по продължителен, отколкото, ако си отишъл на сватба и след него не следва вечеря, макар че се принасят отново чинии, най-вече с месо от опечени в селските фурни в цял ръст агнета или ярета, все сукалчета, обикновено по три наведнъж, разположени по дължината на тавата и фурната, която е един път и половина ширината! Все още "суровите" сукалчета, предварително почистени от всичко излишно, са напълнени отвътре с предварително сварените, нарязани ситно и омесени с много пресен зелен лук-арпаджик и по избор или смесени чесън, арпаджик, див чесън, пропорцията, според желанието, заедно с целина, босилек. копър, коприва магданоз, джоджен, в добри количества, пресни, т. е, също в зелено състояние, и други, сухи подправки, червен пипер, лютичко, в умерено количество и каквото друго попадне пред погледа, дори и малко захар, при задъжителната йодирана, прахообразна морска или каменна сол, с които бъдещото печено месо се намазва, заедно с малко олио, за да не е сухо! 

Та това печено месо се поднася пред сборяните на подредените предварително дълги селски, употребявани и по сватбите, маси и когато заблести, с кехлибарено обагрените кожички на прясно опеченото месо, което сам трябва да режеш или разчупваш, сам да си сервираш в предварително подложените пред всеки седнал на софрата, вече солидно доизгладнял, пред вида и уханието на прясно опечените агнета или ярета, консуматор, сякаш свят започва да ти се завива, пред очите се завъртяват сини, прозрачни кръгове, макар че няма, не същестеува в този момент около тебе сила, която би могла дори за миг да отклони твоето внимание от, повече от празничното стълпотворение върху подредените по дължината на стаите маси! 

Макар че за малкото време, през което са седяли пред масите, пред и през ръцете и стомасите, пред очите на гергьовденските сборяни, както ги наричаше майка ми, пса минали най-напред два-три вида домашни баници за предястие, овчо кисело мляко, за декорация, крем баница и баница "Ден и нощ", за навлизане в атмосферата на събора и докато гостите се увлекат в атмосферата на безплатно предлаганата гощавка, докато "дезинфекцират" всички подразделения и вместимости на стомасите си, с домашна гроздова и сливова ракия, с бяло ипи черно отелово вино, или пък с вина от сортовете "Болгар" /бяло/, "Мавруд", "Гъмза", "Тамянка", '"Багрянка", "Мерло", "Карабунар" и още много други, и червени вина, които не само стопанинът, но и гостите, понякога. подсигуряват, или шумно слагат по масите! 

Преди гостите да се захванат по - енергично с опечените и сервирани по масите сукалчета, домакинята, или майка ми, е предложила и агнешка, и пилешка, или пуешка супи, и свинско задушено, и свинско с картофи, с кисело зеле, зелен фасул, ориз, пържолки с мариновани чушки и туршия с чушки и зелени домати, и кисело зеле с червен пипер и олио, които в къщи всички обичат, а чушките и доматите са собствено производство, с очи да ги ядеш,толкова вкусни и привлекателни още от пръв поглед! Навън вече са наизлязли повечето от сборяните на поредния, катагодишен Гергьовден,започват да се вдигат от масите, в две от стаите и в коридора отново настава тарапана, както се изразяваме. ние, малчуганите. 

А на майка ми краката й вече потреперва, макар че тя се мъчи да скрие това, всички тези чинии с всичкото мезе тя в подредила сама в мазата, където е защитено от мухи и всякакви други летяши твари пространство, за да не го полазят или "наплюят", както се изразяват хората тука. Всички тези пълни чинии, независимо с какво, тя е пренесла на ръце, крепейки се само с краката си върху скърцащата под нея най- обикновена и не особено дълга, само с по няколко стъпала дървена стълба, с която се "съобщаваме" с тавана на къщата, през зимата, а сега сме изнесли и поставили под вратата откъм задния двор на къщата, където няма стълбище от каменни плочи, както е отпред, а по дървената стълба се икономисва път, колкото да обиколиш къщата,при всако минаване по нея. 

Ако бях по-голям и видял повече свят, щях да зная, че като майка ми балансират, без да използуват и ръцете си, за да се придвижват от точка "А" до точка "Б" само много опитни циркови артисти-спортисти! Горката ми майка, до този, пък и на всички следващи Гергьовдени, тя не знаеше точно какво означава думичката "цирк", свързвала я е само със смешки от ежедневието ни, пренесени от улицата, от хора, които са знаели или виждали през живота си поне веднъж какво е това цирк. За съжаление, и аз не успях или не се сетих поне веднъж да я заведа на цирк, докато следвах в столицата. 

Само баща си успях веднъж да отведа, при едно негово идване при мене, на оперета, купих билети на първия ред и го заставих да гледа с мен разголените танцьорки в кан- кана на Офенбах, точно когато яростно мятат напред и нагоре полуразголените си бедра, за да се чудя и аз после какво ще разкаже на майка ми, че е видял, след като не се бе научл, дори възрастен вече, да лъже въобще, камо ли пък майка ми! А най-чудното, това да трябваше, евентуално, да го прави и пред мене, като свидетел! Реших аз да разкрия "провинението" му пред майка ми, за да "изкупя" неосъществявания никога от него "грях"!

/следва продължение/