***

ПОЕЗИЯ

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

РИТЪМ

eлектронна книга 2015г.

Бързо, весело, неусетно –

времето си лети ,

като ежедневен вестник

сменя свойте черти.

А аз съм млад, или пък

ми се иска да бъда млад, –

в сърцето ми слънчев сплитък

танцува напред - назад.

И аз се задъхвам от ласки,

трептя като ветрен лист,

а времето все ме тласка

по пътя дълъг и чист…

Хора, не ми е тясно,

но не съм правен от пръст! –

Направете малко място

и аз да изправя ръст!

Едно колело е понесло,

в своя неудържим ход

и вас, с вашите песни

и мен, с моя живот!

Не искам да бъда гений,

нито със ранг висок.

Аз съм на село роден и

израснал край слог!

Но когато светът неусетно

и шеметно се върти,

искам да съм му вестник

със неговите черти…




ПОРТРЕТ

                На  майка ми!

Дните не стигат.
За сън - нощите къси!
Смръзнала, влизаш отвън
и от прага се въсиш.


Грижите , сякаш порой,
пак натежават в ръцете.-
В малкия кухненски зной
бавно отглъхва полето'


Ти се изправяш, мълчиш,
загрубелите пръсти
в миг да успокоиш,
за да са по- чевръсти!

Колко дни си така
вярвала в своята орис!
Като желязна ръка
тя те е сляла с хората,


да се завръщаш все тъй,
груба от грижи и радост.
Грижите, много, без туй!
Колко е твоята радост?!


Смеят се, бръчките зли.
Загрубялите длани!
Зная, все нещо боли.
Нужна е вече промяна!


Но ако трябва сега
пак да започнеш, отново,
пак ще се връщаш така,
сякаш налята с олово! -


Пак ще нарежеш с бразди
и сърцето си младо,
а очите ще озвезди
малката глътчица радост! -


Твоят живот, като път,
пак ще се просне  в полята,
за да не глъхне смехът,
винаги да е с децата!

МАЙКА МИ

Събуждам се полека сутрин рано.

Над мен, огряло, слънцето блести.

И чувствам - леката ръка на мама,

ме гали, сякаш нещо ми шепти!...

Понякога се чудя: откъде е,

поела толкоз много топлина?

Сърцето й е пълно, ще прелее,

изпълва тя деня със светлина!

Дори и в мъка да съм аз, и в трудност,

все ме настига близък, нежен глас.

И знам, край мене е, тревожна, будна:

- Върви напред, върви! Със теб съм аз!...

Макар че няма я край мен, с години,

аз все я виждам тук, край моя скут...

Накрай света да ида, пак ще мине,

да види гладен ли съм, с дрехи и обут!

НАЙ-ДОБРИТЕ

Най-добрите не дочакаха празници светли. -

Рано стегнаха с яки прегръдки земята!

и завинаги срастнаха с нея.

Не достигат днес макове за героите.

Не достигат и цветове за венци!-

Като житени снопи в полята ни

все белеят гранитени паметници

и пръстта им дарява най-хубавите си цветове!

Най-добрите отново са там, сред орачите!

ВЕЧЕР

Пак приглъхва равнината.
Лампи светват по селата.
Вечерта, със риза знойна,
пада, бавна и упойна.

Над поляни, над баири,
вятър слиза, с листо свири.
Цялата земя немее,
слуша, с песента живее! 



РИЛСКИЯТ МАНАСТИР

Ветровете отново спят.
Капе тишината сива.
Само върховете стоят - 
тържествено, мълчаливо.

Белей манастирът, сам,
с кръв и мъки пречистен.-
Малък и страшно голям!
Прост и величествен!

Вековете са дали плът.
на каменната  грамада,
да свети край Рилския път
като безсмъртна армада.-

Светлината прониква в нас,
звъни в тишината зрима,
като народният глас:
неотразена, неотразима!



НОЩНА СМЯНА

Нощта съблича свойта ризница,
отново в ден да отзвучи.
И светлина, на ведри плисъци,
се втурва в къщи и очи.

Етажите, от мрака потни,
паважите, заляти с пот,
изригват в утрото работници,
от всеки ъгъл, всеки вход.

Като голяма, мирна армия,
забързана в гранитното платно,
те крачат, слънцето преварили,
превърнали се  в тържество...

Гравюра на двехилядолетието!-
Художникът, творецът й, народ,
е вложил в нея пълнолетието си,
и то е станало - живот!....