ПРОЗА
ЦВЕТАН РАДОСЛАВОВ
ИЗ "ОБЛАК С КОСА И НОЩНИЦА"

електронна книга, 2015 г.

ТРИ РАЗКАЗА

1. КРОКОДИЛ

(отпечатан във вестник. Труд, март 2003г.)

Окото му се бе разтекло. Физиономията му  бе изкривена от
болката ,
- Не трябваше да драэня жената. Да я бях оставил на мира.
Не биваше да й преча да си къдри веждите. След като така си
ги харесва, нейна си работа.
- Пфу! И последният ми зъб падна - профъфли Кольо, оплаквайки се на себе си, пак от себе си. - Така е, като й преча да си мие косата с  "Рекс" и да я омеко­тява с "Коколино", ще ме бие -
продължаваше да се оплаква
на себе си мъжът. - Така и не можах, милата,. да я науча, че ваксата е за обувки, а пастата - за зъби,  не е за ботушите й.
Бялата едноцветна паста "Бест", на "Арома",. от1993 година ...Все пак
 някога е била предназначена за устата, а не за белите  й сандали с
 платформа...
- Каква дискриминация! - говореше той сам на себе си.-Да ме пребие така
и то собствената ми жена! Да се бях оженил за травестит, по-мил щеше да е - мислеше си мъжът, докато събираше остатъка от окото си.,
- A-а-а-а!- чу се пронизителен крясък в нощта. Няколко прозореца в пустия
квартал светнаха.
Кольо бе изпуснал в канафката капачката от "Кола" с окото си вътре.
- Край! Вече наистина няма да мога да си върна окото - проплака той.
- Ау! Защо все на мен се случват разни такива? -виеше неистово мъжът.
- Млъквай, бе, кретен! - чу се отнякъде.
-Ей, педераст!... Да млъкнеш, че ще сляза и ще ти...- чу кретенът поредната
съседска вежливост.
- Колко са културни съседите ми! - прокрадна се мисъл в главата му.
Бавно, залитайки, Кольо се завлече до любовницата си в съседния блок,
където държеше апартамент под наем. Грабна камшика и я нашиба здраво.
Почувствува се  по-добре, .някак си му поолекна. Почувствува се мъж.
- Ще взема да се позабавлявам с нея! - събуди се у него желание за секс.
Свали й сутиена. Свали й бикините.
Куклата се остави безропотно в ръцете му.Кольо бе поел инициативата, А и
как иначе?... Започна да му става хубаво и... Точно в този момент куклата взе, че се спука!
- Каква гадост! - напсува мъжът. - Сега, откъде, в  три часа след полунощ, да си намеря друга надуваема кукла!? - запита се той.- Вече не ги правят като едно време! Здраво я напердаши.
Почуди се.Свали камшика от стената и отново я напердаши.Тръгна си
Заради този съществен проблем той бе забравил, че вече е едноок и беззъб,
фъфлещ тип!Тръгна отново към къщи.
Все пак ще се прибера при жената - сподели той с едно улично помиярче, което клечеше край него и го гледаше с любопитство.- Дано само е заспала и не ме чака с точилката в ръцете си! -надяваше се той!
Тихо и леко отключи. Посрещна го. напрегната тишина, раздирана от тежко и  почти задушаващо хъркане!
Отиде в кухнята.
-Този крокодил дори  не е ял, за да ми го натяква след това! И да  се опитва
мене да изкара виновен! За всичко! Но няма да я бъде повече тая работа! Ама
никак!
Изведнъж се чу нещо като басов, приличащ по-скоро на мъжки, отколкото на
този на знойната си притежателка, глас:рр
- Къде ходиш, бе?
- А, здравей, любов моя, аз съм, Кольо, току що се прибрах-опита се "да мине метър" Кольо, който не очакваше нищо добро от знойната притежателка на омъжкарения женски глас...
-А-а-а така ли? -  потропваше сънено жена му Мила с точилката.- Пред мене!-
изкомандува безпрекословно тя. -Бързо! Ход-о-о-м, марш! Не! - поправи се за част от секундата, тя, не!... Бег-о- о- о-м! Ще пишеш и обяснения! -изкоман -: дува дува  още веднъж Облакът във нощница и коса, . два метра в диаметъра си.- Бегом!
- Няма пък! - хем се уплаши отново, хем отново посърна разтрепераният не на шега Кольо и побягна към спалнвта, надявайки се че там ще намери нещо, което да го защити или поне да спре несекващия, нито през деня, нито през нощта,  мечешки гняв на половинката му, редом до която  той изглеждаше едва една осма от огромното й, сякаш изпълнило цяпата къща, туловище и от което почти нямаше спасение, когато тя речеше или пък намислеше предвари- телно, причини да се ядоса!
Ловко успя да се размине, още от първи път, с рсзмаханата с все сила, точил- ка и с Облака, в чсстност, което неше голвмо подтижение за него, макар че с
тази своя, предварително репетирана от него, ловка маневра, вбеси още повече пощръклялата сякаш от "раз" или пък "свише", самка, зажадняла за
любов и взаимност, но отдавна забравила, всичките пътища, по които може да стигне до тях със съпруга си.
 Бързо се скри под леглото.
Облакът дошляпа с чехлите.
- Излез! - повтори мъжкаранското гласище.
- Няма! - пискливо проплака мъжът из-под легюото.
- Излез, гадино! - изрева зверсми облакът и замахна с точилката.
-Няма! Край! Няма! - още по-пискливо се разкряка и Кольо под'притискащия го отгоре матрак.Той така се бе разтреперил, че чак и матракът се тресеше отгоре му.-Няма! Няма Няма! Край! Ако ще и да умра тука! Няма! Край! До тука беше, що беше! До тука!...Повече няма да те слушам, а още по - малко да изпълнявам, мръсен, гаден крокодил, няма да ти правя изпълнения... Никакви!
-Излизай! - чу се отново настойчивият басов глас на Облака - Излизай, или ще те сръчкам отново с точилката!
- Леле, ще ми отиде и другото око! - изплаши се още повече загубилият всякакво самообладание съпруг на Облака и се опита спешно да се навре още по-навътре под притисналия го плътно отвсякъде матрак. После събра сетнкте си сили и изпод леглото се  измъкна някак си още по-пискливото му,
почти изтъняло от голямото напрежение и преживяния страх, а, може би, и
срам, гласче, завладяно от истинска истерия :
- Няма! Няма! Няма! ... Няма да изляза вече за нищо на света! Викай си ти, ако си нямаш  друга работа, аз вече не те чувам!... Изобщо! Завинаги. Викай си ти, ако си нямаш друга работа! До утре, ако  искаш, си викай, аз не те чувам. И няма и да те чуя и занапред! За нищо на света, така да знаеш! Да видиш кой командва в тази къща, чия дума тук  се слуша и чува най - добре!нАз мъж ли съм тука или на петел шията само?!
Изведнъж се присви от неистовата болка, причинена му при съприкосновени- ето с дървената лопатка, която жена му ползуваше докато готви манджите си.
Загуби съзнание от понесената болка., а, изглежда, и другото си око!
Облакът от телеса и коси почти гръмовержно се срина отгоре му, матракът
измуча жаловито и се разцепи на две половини.Най-отдолу, заклещен между двете половини на леглото, остана, все още в несъзнание, слабосилният съпруг, отстоял  докрай съпружеските си права.
 С цената на живота си, може би!

2. ГЕВРЕК

Гнидо Георгиев погледна недоверчиво, сбърчи вежди и се намръщи:
- Не,  това не е за мен, много е скъпо! Трийсет стотинки за геврек! Да си го
дъвчат! - Ахмаци! - гневно просъска той.
Кафявият му, скъсан панталон рязко контрастираше на стилното му палто,
под него стърчеше силно издутият му корем.
- Крадци! - повиши  гневно тона Гнидо. - Паяци! Леваци!
Той се дръпна назад, силно погнусен. Погледът му изглеждаше отровен....
- Ти си виновна! - обвини той малкото момиченце, застанало непоколебимо зад изложената на показ  стока.- Само ти!
Беше бедно, облечено почти в дрипи,  около тринадесет годишно девойче, което постоянно сякаш танцуваше с краката си, обути в полускъсани боти, мъчейки се да ги раздвижи и стопли някак си. По зачервения му, малко луничав нос полепваха и се топяха бързо снежинки, изпълнили  докрай въздуха на почти смразяващата момичето,  януарска вечер.
- Ти си виновна! - обвини той отново бедната геврекопродавачка. - Ти си
виновна! Как не те е срам?!- продължаваше да се гневи мъжът със скъсания кафяв панталон и стилното горно палто, Ти!...
- Аз? - опита се да се защити момичето, по-скоро да каже нещо, защото , като го гледаше как ръкомаха сърдито, по-скоро се досети, отколкото разбра, че чичото говори на него. Па и нали го беше попитал малко преди това за цената! А тя навсякъде беше една и съща, никой от собствениците не искаше да мине под невидимата, но известна на всички тук, на кръстовището, граница!...
- Шът! Да  мълчиш! - Гнидо смръщи още повече веждите. Дори и небето се бе смръщило и сякаш гледаше всички и всичко тук силно  начумерено...
- Ти! - посочи с показалеца, но  не нея, Гнидо. - Ти! Ти си виновна! За всичко! -
хриптеше вече от внезапно обзелата го злост, глссът на Гнидо. - Такива като тебе ни съсипаха!... Изрод!
- Ти си изрод! - стрелна го бързо с очи девойчето, но в мислите си. Иначе само мръдна леко с левия край на горната си устна,
Неочаквано, девойчето се разплака и се сгърчи в конвулсии.
Гнидо се възползува от общата залисия и, сякаш без да иска, я перна с бастуна. Девоиката изригна в ридания.
- Ей ти, дивако, какво направи с момичето! - ревна по него, с всичките  децибели на гласището си едричката и пълна жена, която стоеше от дясната страна на девойчето. - Какво току си се разприпкал като гащат петел по никое  време в студа?! Я да млъкнеш  веднага, че дяволите ще те вземат!
.- Господине, оставете момичето!-намеси се и случайно минаващия 'оттук мъж накрая..
Гнидо го млатна ненадейно с бастуна по главата и човекът се свлече мъпчешком  на земята.
- Той ще ми казва какво да правя! А сега ми казвай, де! - изригна нова вълна на зпост Гнидо Георгиев.
Неговата мъст и злоба учудиха присъствуващите на събитието. Понесе се ропот наоколо. Понаедрялият му корем подскачаше неистово под палтото му.
- Ти да мълчиш! - светнаха яростно очите на разгневилия се сякаш от нищото край себе си, мъж, пламнаха сякаш от нова злоба. Като някакво самозареждащо се устройство той се изпълваше с все повече злост.
- И колко са скъпи тези гевреци! Непоносимо скъпи! - пшомисли си наум Гнидо
и преглътна на сухо.
- Скапана, миризлива циганка! - нападна той отново девойчето. - Мръсна, крадлива твар! - вече врещеше отново мъжът и замахваше  отново по бедното и одрипавело дете, макар че то  въобще не приличаше, по нищо, на  мургавата раса. А с нищо и не бе предизвикало непреодолимия му, невероятен гняв.
- Скапана, миризлива циганка! - нападна той отново девойчето. - Мръсна, крадлива твар! - продължаваше да врещи мъжът и да замахва отново по посока на бедното и одрипавело, може би за никого от прис ъствуващите неясни причини или обтоятелства.
- Ах, как ми се яде геврек! - помисли си Гнидо. -Ама съвсем не толкова скъп!
С по-малка пенсия и заплата на охранител, някогашният цехов началник и   след това кандидат за бизнесмен Гнидо  Георгиев намираше всичко за много скъпо и често се отказваше предварително от евентуални покупки, които щяха да разорят джоба му!
- Не те е срам! - продължи тирадата си Гнидо и неочаквано и за самия него се облиза лакомо.- Я дай веднага един геврек, та друг път да си знаеш!
Дребното, слабоватичко телце се изправи, опитвайки се с ръкава си да обър- ше потеклия  край  лявата му устна от престоя на студената земя сопол, погледна го страхливо.
- И хич не си мисли, не се надявай, че ще взема да ти го плащам после! Напротив, ти  би трябвало да ми го платиш, че ще те облекча в работата ти, така че трябва два да ми дадеш! - не се смили нито за миг над нещастното девойче неуспялият в началото на демокрацията да забогатее, както десетки други като него и, стотици или хиляди не като него, намерили разковничето за успеха и минали през  задните вратички на закона: едни с пласирането или препродажбата на радиоактивно сухо мляко от далечните  простори  край Чернобил, други, с внос на всякакви хранителни продукти или други стоки, добити в степите на някои от средноазиатските републики на  разпадналия се при управлението на Горбачов, човека с белега на челото, Съветски съюз, където също всичко бе наситено до козирката на шапката, че и по-нагоре, с радиация от най - висша проба...
- И хич и не си мисли. че ще ти го плащам! Мамка му, ти и срама нямаш! Ще ти го плащам, аз?! А  останалите, а всички други, плащат ли си? -: Гнидо я млатна през ръката: -  Не този, а онзи отляво, по-големия!...Кажи ми, плащат ли си? Плащат си на Куково лято! - отговори си сам той на въпроса си. - Е, и аз така плащам, да знаеш! "Две за едно, без нищо!" Разбра ли? - перна я още веднъж "чичото", да я стресне съвсем, за да изпълни  бързо "поръчката" му, преди да е успяла да размисли трезво какво и защо се иска от нея и има ли този чичо такова право и  кой ли му го е дал?!
Девойчето чак подскочи от страх, но някак си се закрепи върху халтавите си, явно не негови, а дадени му от някой друг, роднина или съсед,  боти, За първи път се срещаше с такъв откаченяк, дори не бе подозирала, че има по света такива отявлени мръсници! Погледна го още веднъж, опитвайки се да го запамети трайно, сигурно, в съзнанието си, за да го представи и на човека, който се бе смилил над нея и й бе възложил, колкото за опит най-напред, неголямата поръчка.Той  й беше съсед, познаваше я, може би, макар и бегло,
но и други, още по-близки съседи, се бяха примолили да й помогне, за да си изкара поне хляба за деня, да не ходи като замаяна по улиците на големия град!
Лошият чичо отново пресегна с ръка към нея, може би си бе помислил, че тя вече е взела поисканите от него безплатно не един, а цели два геврека, струващи сигурно  колкото парите, които тя щеше да изкара днес  За първи път девойчето подскочи от страх и изпищя. После спонтанно се разрева, захлупило очи в шепите на помръзналите си порядъчно от стоенето й на улицата, ръце, посегна към торбата с няколкото геврека вътре, като за първи път, за да побегне, макар да не знаеше накъде и дали грозният, стар и небръснат чичо ще й поволи да стори това. Отзад, над главата й, висеше, надуван от вятъра, почти измокрен от падналия дребен сняг бял лист хартия на некролога на баща й, лепилото отдолу още не бе успяло да позасъхне и всеки миг листът можеше да се разцепи и отлети на части в небитието, както се бе случило това и с нещастния й баща, единствения близък човек, който бя ха имали досега край себе си тя и сестричката и Снежка и който внезапно, неочаквано, се бе разболял и ги бе оставил на произвола на съдбата, без да е успял да ги подготви, дори и мъничко, за това!
- Дай гевреците! - ревна още по-грубо неуспялият да  забогатее, нито по-рано, нито по-късно, независимо от стечението на обстоятелствата, които бяха  и в негова полза, понякога, човек-отрепка. - Дай, ти казвам!
- Не съм ти длъжна с нищо! - ревна в упор към него  продавачката. Не съм ти длъжна, не си ми и баща, за да завися от тебе! Ей го, баща ми, те гледа от некролога, - сети се да го посплаши момичрто, белки се отърве от него , - нека да види и той кога ще се задвижи  твоята  гадна съвест, или да те вземе със себе си, щом я нямаш. Ти не си нужен на никого от този свят, върви с него в другия, за да събереш  малко съвест и разум, макар че там съвсем няма да ти дотрябват!...-Чичото не на шега се стресна, като чу думите й и видя и некролога, окачен зад гърба и. Като всеки малограмотник, профукал младините си в дълбоката провинция, той беше и малко суеверен, за миг си представи, че човекът от  некролога за едното чудо може да го стисне за яката и да го подкара и него натам, към гробищата, за където, все пак е тръгнал и още не е успял, да стигне, ще го направи своя дружинка, да му е компания по пътя... По гърба му протече вледенила се за миг пот, вледени го цял и него и го втресе, чак  зъбите му затракаха безразборно и сякаш започнаха да се разкъртват, а това го уплаши и още повече обезвери, той се огледа безпомощно накъде, в коя посока да побегне, после се сети и удари още един път с бастуна си нахалното, че му държи сметка, девойче, просъска, като змия на летен припек, едно едвам разбиращо се, "Дай геврека!", но и сам сякаш се уплаши накрая от съскането си и се опита да замаскира някак си някрая нещата. сякаш нищо не се бе случвало между него и момичето, споретд разбиранията му, до този, почти сюблимен, и за двамата, но в различни посоки,  според разбиранията им,  момент, нищо съществено, според неговите собствени преценки, откъдето и да се погледнеше случилото се. Малката геврекопродавачка си помисли за миг как ли е,там, в леглото в студената им стая, малката й,  едва шестгодишна сестричка... Видя,
сякаш, безнадеждно отправения й в празнотата на стаята, гладен поглед, сякаш да пита, дали вече е тръгнала към нея загрижената за нея и много повече уплашена за здравето й, по- голяма на годинки, сестричка.
- Дай гевреците, ма!- срещнаха очите й погледа на грозния, почти откачил в страха си, но не желаещ да отстъпи и признае поражението си и тук, както в
"бизнесменството" си, погрознял не само тялом, но и духом, стар чичо, па махна с ръка, едва ли за "довиждане", само по-скоро да пропъди и набиващия се евентуален  спомен, от очите си...-Чичко! - сякаш искаше да му се извини детето, като го гледаше пред себе си такъв дребен и нищожен...- Чич...
- "Чичко, чичко!"... Я дай геврека! - изломоти Гнидо и се облиза подсъзнателно, сякаш предварително доволен от възможното ново, добро решение на продавачката, заблуден, че е променила предварителните си лоши, по отношение на  него,  намерения. "Изблещеният" малко изпод палтото му, изглеждащ и като че ли и малко нащърбен, корем, изкъркори от удоволствие, сякаш предварително бе предвкусил вкусната и питателна пеканка!
Стомахчето на детето също изкъркори., сякаш да напомни още веднъж-
 че и то има нужда от солидна покрепа.
- Дай гевреците! - стресна го отново гласът на. лошия дядка.
Момичето заплака още по-силно, почувствувало силата на безсилието си да се справи само с неочакваната ситуация, в която бе попаднало, без нито един познат или блиък човек в този калпав живот, при това още невръстно, незнаещо как може да стане това. Предчувствуваше, гадният гнусяр, можеше да й вземе накрая и цялата торбичка с гевречрта, както се полакоми най- напред за два... Как щеше да се яви така пред чичото, който и помогна така щедро в началото, дори й поръча да си купи нещо с малкото парички, които щеше да вземе, за ядене, например...
Нещо сякаш раздвижи бързо застоялия зимен въздух,  изгромоля, изтопурка сякаш и докато се разбере какво наистина става, едрото женище, стояло до сега като пън до продавачката на гевречетата, се озова невероятно бързо до
гадния смутител на реда, вдигна го във въздуха пред себе си, с лявата си, изпружена силно напред и нагоре ръка и още докато той се опитваше да окаже съпротива, борейки се  безнадеждно и ритайки с краката във въздуха, така го фрасна със стегнатия си, далече неприличащ на женски, юмрук, че
Гнидо отхвърча на няколко метра от нея, плъзгайки се допълнително по корем, от което панталона му се докъса сякаш и излетя по спешност на парцали, а от стилното му палто почти нищо не остана на гърба му и отпред и той се оказа изведнъж хем двойно разсъблечен, хем някак си завързан в парцалищата си като в конски букаи и изобщо не успя да се вдигне от земята
при направените незабавно няколко напъна да се освободи и вдигне на крака.
А и никой не му се  и притече на помощ при отскочилата мигновено до поваления на земята, стенещ, но не псуващ вече мъж, неочаквана от никого да се появи, и боксьорка, и, изглежда, съвсем подготвена, за току-що демонстрираната от нея изцепка, тежкоатлетка! Дори никой не се наведе да го вдигне от земята, яко смръзнала и затова още повече утежнила положението на зверски поваления от мъжкараната, мъж. Тя също не се опита
да му "кавалерства", а само го прескочи ловко, предпазвайки се от възможен опит за спъване, който съвсем не последва, Наопаки, последва, секунди по късно, опит за спъване от ударения по главата с бастуна на Гнидо, паднал и
останал да лежи до преди малко на ледената земя друг участник в спора, който временно като че ли бе загубил съзнание, когато главата му издръча много силно, при това и два пъти, след удара с бастуна от Гнидо, задето се намеси в свадата му с момичето, а след това и от бързото си приземяване върху порядъчно заледената пустош, Сега обаче изтрещя зверски и главата на Гнидо, когато, при поредния му опит да стане  Гнидо бе спънат от току-що "съживилия" се предишен потърпевш, уцелил най-подходящия момент да си върне "заема"!
Жената, която се изяви като много добра боксьорка, а аз  видях в. нея и качества на тежкоатлетка, хвана под ръка момичето с непродадените, но и не
заграбени, от лошия, а подарени му от другия, по-добър и по-милостив, а и съсед, чичоЗаговори му успокоително и му предложи да го заведе до дома му, където все някой го чака, може би, а пътьом  закупи и малко храна. Останалите, присъствували на събитието хора побързаха да се отдалечат от
местосъбитието, знаеха, че след подобни произшествия обикновено идва полиция, която задържа, когото успее да свари, за  да свидетествува, което
обезателно ще глътне съня, докато пише показанията си в полицейските канцеларии, така че всички "немедлено" се изтеглиха по късите и тъмни околни улички, с изключение  на, вече не така гладния и свирепствуваш, задето е. нямал нужния късмет сред чакалите да докопа и той някой по-тлъст кокал, Гнидо, който остана да лежи в несвяст. С една дума, направи му се същото, което той се бе опитал да направи. Сега удареният без причина от Гнидо с бастун по главата, загубил временно съзнание, бе предизвикал същата контузия  с намесата на крака си в  неустойчивата стойка на Гнидо, след дясното кроше на боксьорката-тежкоатлетка.
"Събранието" съвсем се бе разтурило, когато пристигнаха сирените. При такива ситуации винаги има хора, които не смеят да се намесят видимо, за
да не пострадат, но все пак не са и не остават докрай хора без съвест, а сигнализират, от свой, прикрит, или пък уличен телефон. И в двата случая
обаче задължително се превръщат в надеждни свидетели, въпреки страха и нежеланието им да бъдат замесени! Така и в описания случай някой от присътвуващите съвсем навреме бе намерил начин да повика патрулиращите наблизо ченгета и те само по някаква случайност не бяха успяли да изскърцат спирачки почти в самия апогей на ситуацията. На мястото  на двубоя бе останал само изпадналият в нвсвяст, или пък мъртъв, Гнидо, който така и не успя да се "облажи" с безплатен геврек, или  другояче казано, геврекът, макар и останал неизконсумиран от него, му бе струвал живота. Никой от присъствуващите обаче нямаше да е видял или разбрал каквото и да е, те просто са  си били тръгнали, преди да се е било случило каквото и да е било, за съжаление...

ПАЯК И МУХА

разказ

- Все пак ще те изям! - отсече Паякът и доближи
съвсем до тялото й, заклещено яко в паяжината му.
- Мммоля те, недей, имай. милост... Помощщ... -
завряка от ужас насекомото. - Абе ще те изям и това е! - закани се за пореден
път Паякът и се залепи за беззащитната.си жертва. -
Просто съм гладен и не мога да чакам повече...
Мухата нямаше. накъде да. мърда, овъргаляна и
олигавена в гъсто оплетената му паяжина.
- Изяждам те , ма!... - Паякът заби с пухтене.смукалото,
точно в лъсналото под неговото, коремче на Мухата, която
напразно се мъчеше да се освободи от полепналите миниатюрни
мъхообразни скобки по огромните, в мащаб към тялото му, членести
крайници. - Ей сега те изяждам. на минутата! -. в гласа. му сякаш се
усещаше и мъничко похот.
- Мръсник, пусни ме, ти казвам...
Вместо отговор, чу се /едва! / едно кратичко "Боц"... После -" Пръс-с-с. "
Паякът зачака отровата му да превърне вътрешностите на
Мухата в кашица, за да я изсмуче.
Мухата оклюма.
Ловецът наистина й се зарадва
Сети се за една нова, наскоро прозвучала сред паяците песен: " Има ли цветя на
леглото до тебе? "-затананика той, впил жесток поглед в от-
пускащата се жертва. Неочаквано Мухата потръпна и се ококори
- А-а-а? - В началото Паякът дори не повярва на очите си.
Жертвата му го гледаше така свирепо, че Паякът дори. прихълца.
- Ах, ти-и-и! Ах, ти-и-и!...
- Но чакай, чакай... Ама как така? - не можеше да се опомни
Ловецът..
- Обеднен уран, приятелю, радиоактивност, както искаш го
наречи, все тая...
- А! Не може да бъде! - Паякът не. вяреаше на очите си. Мухата все
повече и повече се самонапомпваше и уголемяваше...
- Швънкх! - скъса. тя злобно паяжината и се нахвърли. лакомо на
Ловеца.
- Швш - облизваше се Мухата - Оухждхп! - уригна. се шумно тя.
В този миг я чу един летвщ и много гладен Чушко-домат. Но я бе
видял и един Желязо-Комар.
. - Все пак ще те изям! - отсече Паякът и доближи
съвсем до тялото й, заклещено яко в паяжината му.
- Мммоля те, недей, имай. милост... Помощщ... -
завряка от ужас насекомото. - Абе ще те изям и това е! - закани се за пореден
път Паякът и се залепи за беззащитната.си жертва. -
Просто съм гладен и не мога да чакам повече...
Мухата нямаше. накъде да. мърда, овъргаляна и
олигавена в гъсто оплетената му паяжина.
- Изяждам те , ма!... - Паякът заби с пухтене.смукалото,
точно в лъсналото под неговото, коремче на Мухата, която
напразно се мъчеше да се освободи от полепналите миниатюрни
мъхообразни скобки по огромните, в мащаб към тялото му, членести
крайници. - Ей сега те изяждам. на минутата! -. в гласа. му сякаш се
усещаше и мъничко похот.
- Мръсник, пусни ме, ти казвам...
Вместо отговор, чу се /едва! / едно кратичко "Боц"... После -" Пръс-с-с. "
Паякът зачака отровата му да превърне вътрешностите на
Мухата в кашица, за да я изсмуче.
Мухата оклюма.
Ловецът наистина й се зарадва
Сети се за една нова, наскоро прозвучала сред паяците песен: " Има ли цветя на
леглото до тебе? "-затананика той, впил жесток поглед в от-
пускащата се жертва. Неочаквано Мухата потръпна и се ококори
- А-а-а? - В началото Паякът дори не повярва на очите си.
Жертвата му го гледаше така свирепо, че Паякът дори. прихълца.
- Ах, ти-и-и! Ах, ти-и-и!...
- Но чакай, чакай... Ама как така? - не можеше да се опомни
Ловецът..
- Обеднен уран, приятелю, радиоактивност, както искаш го
наречи, все тая...
- А! Не може да бъде! - Паякът не. вяреаше на очите си. Мухата все
повече и повече се самонапомпваше и уголемяваше...
- Швънкх! - скъса. тя злобно паяжината и се нахвърли. лакомо на.н
Ловеца.
- Швш - облизваше се Мухата - Оухждхп! - уригна. се шумно тя.
В този миг я чу един летвщ и много гладен Чушко-домат. Но я бе
видял и един Желязо-Комар.
.