ПРОЗА, ИЗБРАНО, ТОМ 2-ри ФАНТАСТИКА

РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ

АНТИГРАВИТАЦИЯ

/продължава от бр. 5 на сп. "Книгосвят(8 януари 2015 г.)"/ електронна книга, 2014г(новела)

... "Василий Павлович" го забеляза и кимна разсеяно с глава, както се беше случило и при първото му появяване на Полосата. Странно, държеше се наистина като кукла на конци, ако можем да си послужим с това, отдавна надживяло значението и привидната   си абсурдност, изтъркано от употребата си в отдавна миналите времена понятие! Проницателното око на доктор Дънкан обаче забеляза отново, за кой ли път вече, че мистър Олейник наистина нямаше съвсем ясна и точна представа за кого кима с глава и докосва с втория и средния пръст на дясната си ръка несъществу- ващата периферия на забравената, може би, някъде, своя шапка, от която е останал върху русолввата му глава само споменът, изглежда, за да "узакони"

или въздействува, още веднъж, със силата и, главно, значението му за съпътствуващата обстановка и пейзаж - невероятно закътано и отдалечено, сакаш и от самата планета Земя, невъзможно красиво и засияло сякаш като земен бисер самотно и страхотно уединено кътче от Космоса, респективно, Земята, от което човек, ако нямаше волята и разсеяността на доктора, би могъл да забрави да отмести очите си, въпреки заобикалящите го още по-причудливи, в многоизмеримостта и невероятността на измерения и проявления, макар и изкуствено създадени и утвърдили се в съзнанието на сегашните земни предстявители атрибути и съпътствуващи, сякаш че са някаква стихийно възникнала атракция, елементи и факти на антигравитацията, все чудеса, възникнали почти стихийно през последните два три века от съществуването на Земята, нова, сякаш току-що изградена, планетарна структура. каквато си е, по своята абсурдна същност и самата антигравитация!

И защо все се "виждат" от разстояние те, двамата, уважавали се като истински земни джентълмени научни колоси на майката Земя, защо мистър Олейник все някак си дистанционно, продължаваше своето "общуване" с доктора, без да се опитва да "скъси" някак си разтоянието между тях, основания за което можеха да бъдат не само значимоста и задълженията, породени от дългогодишното им и почти безбурно, ако не се взимат предвид никога не скончаващите между тях, каквото е положението и с всички и всякакви изобщо учени, когато са "принудени" от самата си същност на такива постоянно да застават един сещу друг върху нетърпащата /или изключваща/ възраженията им, противоречията им, тясна плоскост на фехтовалната пътека, едно от немалкото опазени "чудеса" на изминалите от земното човечество, не само векове, но и хилядолетия?!

Проницателното око на професор-доктора бе успяло да забележи /и, разбира се, да отбележи в съзнанието си/, че така наричания от него, в съзнанието му само, в най-недостижимите и непостижими гънки на мозъка, мистър Олейник, няма съвсем ясна и точна представа за него, макар и да е фиксирана в представите му за Дънкан някаква подобаваща, може би, само, информация за землянина, с когото се среща, вече цели няколко пъти, без да е успял да получи за Дънкан дори и наи-малка, нищожно малка част от липсващата в паметта му, но изключително важна информация, необходима му за да продължи с изпълнението на мисията си, с която, очевидно /и очевадно, изглежда/, е изпратен тук, на чуждата за него, както си мислеше вече и самият доктор, планета Земя. Явно, така наричания и от Дънкан, / все още!/ Василий Павлович имаше големи пропуски, /къде ти, може би цели пукнатини, колкото огромните земни пропасти, съразмерно относителността на микроскопията на човешкото съзнание и макроскопските размери на поеманата по същество от него гигантска, би могло да се каже, по обем и значение информация! Още по -голямо бе недоумението на професор-доктора по отношение на "случайностите", изобилствуващи във връзка с местата и времето, в които двамата много отдавнашни приятели се засичаха. Ясно бе още от самото начало на срещите, че и двете величини са избор на "пришелеца.,Вероятно и на самия Олейник бе вече станало ясно, че "изборът" му съвсем неслучайно е прекалено, изненадващо, прекалено неточен и че това се дължи на съвсем точни, ясно премерени хватки, "маневри". диктувани, макар и доста прикрито, от възбуденото до най-високи степени, съзнание на доктора, съвсем ясно разконспирирал всички досегашни маневри и действия на застрашаващия го, макар и все още неясно до какви точно степени на възможности и умения, противник! Джон Дънкан продължаваше все така стриктно да си плете плетката на конспирацията си, макар и по зададен от противника /вече може- ше да се каже и така, да се назоват случилите се и продължаващи да се случват, неща и явления и с истинските им наименования!/. да отговори съвсем ясно и недвусмислено на явно отправяните от противника, който и да било той, поредици от провокации и отиващо полека, постепенно, към враждебно, поеедение!

И все пак, може би повече за собствено удоволствие, но не в малка степен, и за заблуждение на "пришелеца" /Дънкан вече не се опитваше да скрива не само подозренията си, но и съвсем отчетливо излъчвани от подсъзнанието му прозрения за истинката същност на изпратеното, /а не дошло по собствена воля и желание/ същество от дълбокия и много неизвестен и за самия доктор Космос, макар това, последното, да се опитваше да не разкрива, че знае! По същество, Дънкан се опитваше да ускори възможните, вече очаквани от доктора нови провакативни действия, т. е., опитваше да съкрати, да намали, с колкото е възможно повече, времето за обмисляне и доизясняване от съществото на истинското състояние на нещата, за да има по-малко време за подготовка и силно съсредочаване преди началото на /Дънкан вече не се съмняваше и на микрон в това/ отдавна замислено и много добре подготвяно, макар и незнайно с каква цел и по какви нужди или съображения нападение, или пробив за масово нахлуване, дори, може би, и опит за унищожаване на нищо неподозиращата, изпълняваща многобройните си задължения или пък отдъхваща, в някои сектори планета, дори веселяша се, по свои начини и национални обичаи, запазени от не много далечните времена на миналото, земна цивилизация. Професор докторът навреме бе съумял, незабелязано и невидимо от разконспирирания навреме от него, очаквано голям, дори може би, и малко страшничък противник, тайно да изпрати, до почти всички налични и отговорни при подобни нашествия на планетата люде и сили за сигурност, беше получил съответно необходимите и очаквани, от тях закодирани по най-възможно сложните системи на трудност отговори /заради това, пак конспиративно, бе проточил - и във времето, и в пространството, без да обяснява на някога, каквото и да било относно така наричания от руснаците, но едва ли известен, смяташе докторът-американец, "случай "ЧП", или, както го изясняваха с охота всички руски говорящи хора, "Чрезвичайное  произшествие". С други думи, извънредно нещо: случка, събитие, явление, диспропорция, дисхармония, дидлокация - наименованието зависи от характера, същността, значимостта на случилото се.

Професор-докторът отдавна, почти от самото начало на срещата си със съ-

ществото, бе отгатнал, че то, по всяка вероятност, има съвсем ясно изразен /и потвърдил се, в последвалите "нови" срещи с него., замисъл. /Те всъщост бяха няколко повторения на първата, единствената, среща, но в различни ракурси, местоположения, гледни точки или нагаждане на съответната апаратура, за да може да извлече съществото максимално възможната и нужна му информация, преди да реши окончателно какви по-нататъшни, но, непременно безаварийни, за него, действия да се предприемат, от него, от други като него или съвсем различни, но близки по външен вид може би, предварително записани, закодирани, външно и вътрешно приличащи на земни хора същества., съвсем явни пришълци от Космоса, по-близък или съвсем далечен, явно имащ остра нужда от нещо или неща, много по-необходими на земляните, да речем, най- лошото например, удобно за обитаване, жизнено пространство! Причини? В Космоса, и в Близкия, и в най-Далечния дори - бол, т. е., много!

Острото око на професора бе отбелязало някъде и, в най-отдалечените и тъмни ъгълчета на подсъзнанието си и други, фрапиращо забележими за ум като неговия, подробности от всякакъв характер, страхувайки се да не би да подпомогне противника си, съвсем явно изглеждащ като много добре обучен, при това не само за малък брой, а за неизброимо много и в голям диапазон технически хватки и действия, за много от които почти доверчивите жители, а и по-издигнатите, обучени и много интлегентни умове на планетата дори не можеха и да подозират, че могат да същестеуват, че ги има на белия свят, при това, както се казва при тях, почти на една ръка разстояние, не повече! Ха иди се оправяй и побеждавай при това положение на нещата! Познаваше го по физиономия, нямаше никакво съмнение, но само външно и отдалече изразе - ни, чувствата или действията му не можеха да разкажат на Дънкан всичко, което искаше да научи, за да може да се предпази, при остра нужда от информация или помощ.

И наистина, т . н, Олейник, а не истинският, можеше винаги и на всекиго, дори на непознати, да помаха с ръка, и не само за "Здрасти" или "Добър ден!", за "Довиждане", "Сбогом!" и пр. но и по много други, вече измислени и дори още непознати за нас дори поводи. Важното в случая е,че можеш!Срещи тук, с хората, бяха почти изключени засега и затова Дънкан с радост би поздравил който и да е, срещнат наоколо, ако не бяха обаче съвсем ясно и безкомпромисно изразени запрещеният от заинтересованите и най-компетентни власти, осигурени, поставени дори и там, където човешки крак обикновено изобщо не стъпва. Гавра със законите ли беше това посещение на чуждоземното и чуждопланетно създание, опитало се да измами толкова отговорен за зоната си на живот и работа американец като Джон Дънкан? Искаше му се да приседне някъде сред моравата, която обгръщаше със зеленината си просторния му и много удобен за работата, която вършеше обикновено, кабинет, но в мигове като тези беше изключено това да се случи, нямаше нито основания, нито възможности за него, просто всеки момент и на всяко и всякакво място "бомбата" можеше непоправимо да избухне, зарядът беше включен. поставен,взривателят задвижен! Място на Земята, на цялста планета нямаше да може да си намери американецът, ако допуснеше по някакъв начин този взрив да стане, не можеше още сега да се предвиди дали планетата ще я има дори, това повеляваше все по-силно и по-бързо да се намери необходимото решение и незабавно да се приведе в отговорно действие, или, респективно, бездействие, ако това се налага за спасяването живота на планетата, красивия цветен оазис на родната и обичана от всички, "избухнала" сякаш в зеления си разкош, наша мила Земя!

/продължава в следващия брой/