Мултиезичен автоматичен превод на 104 езика

ПРОЗА
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
"ЗИМНО СЛЪНЦЕ,
новела,
из едноименната книга с новели и разкази, 1989г.
/продължава от брой трети, 2016г./




        Никой не можеше да убеди другия в правотата на изричаните от него съждения. Всеки държеше на своето и си караше неговото.
 - Ами елате си! - канеха ги Филдоско и Марикя. - Елате си на село, да тичате вместо нас, тука поне къща ще си имате, а то там все така си стоите безквартирни, грешни парици за наем да давате!"
От това дойде и инсултът. Синът пак писа, че трябва да си мести багажа, понеже апарнтаментът, дето живееше, бил обявен за продажба.
- Бе, не можа ли ти да го закупиш тоя апартамент? - писа му Филдоско.
- А как да купувам жилище за толкова хиляди в брой? - отвърна му синът. При това старо и износено, за ново не може да ти дойде ред да се вредиш като бял човек!
Навремето жилищата са стрували само пет-шест бона, но навсякъде се продавали нови, не ползувани до този момент! А и за "нищожната" лихва, дори да потърсиш, едва ли ще успееш да събереш и половината от изискуемата се сума, особено ако не си се подсигурил с предварително внесени в банката, по която тя да "изплаща"две трети от начисляваната за всеки месец, респективно, година, лихва на себе си и само един процент на титуляра на сметката, т. е., на тебе, като по този начин банката си взима предварително лихвата от тебе за парите, които ще ти "гласува" доверие след десетина или повече години, като осъществен заем, за да можеш да си купиш ти необходимото ти семейно жилище, където ще успееш, /след това, разбира се!/ да създадеш семейство, да си народиш и отглеждаш през следващите десетилетия /на социализЪма/ евентуалните живородени, "ин витро" заплодени и излязли на бял свят с операция или закупени от детските домове, след десетки години очаквания и обикаляне около тях, постоянни опити повече за запознанство, сприятеляване с обитавщите там малчугани и девойчета или стринките, лелките, учителките, директорките, медицинските сестри, лекарите, дори шофьорите на коли, чичовците по поддържането и другите, дето идват, след като започнат гриповете и настинките, за да достввят, секат, подреждат или внасят по стаите и горят дървата за огрев, въглищата, нафтата и да изнасят после опразнените от изразходваното топливо съдове отвън, по мазета и тавани, лелките, които прислугват с надеждата и те да се сприятелят с някое. от децата, за да го препоръчат след време и да свършат едно добро дело и за двете страни; търсещите родители деца, които след идването си в дома се ориентират за някои неща и как биха могли да ги имат, както ги имаха например и другите деца. А всичко това беше свързано и с така наречената думичка "бизнес", на всички нива и с всичките й крайности и потайности, които произлизат от самата й същност на обединяващо всичките -"наличности" на битието ни, звено!...Защото държавата, т. е - държавните /до една. по същото това време, банки/ не отпускат заеми, за да си послужи обикновения човек и да си закупи ползувано вече от някой друг, старо, жилище, т. е., на старо. "Старото" се заменя / и тук, по изпитана, отработена многократно от съоветните институцзии технология.То се заменя, не се продава! Заменя се за гараж, срещу стара къща, надстройка, двор или част от него, стара къща на село, виличка... С други думи, срещу нещо за пет-шестотин лева или за една-две хиляди. А останалите? Останалите хилядарки се разменят само "на четири очи", в кола на кръстопът, с изключителна видимост "на близо и далеч", първо, за да не се приближи незабелязано оторизирано за целта лице на властта и да обърка всички лелеяни планове и мечти и на двете участвуващи страни в сделката /някои може би биха могли да си припомнят залавянетояяя. на подобен "кръстопът" на един много прочул се тогава кмет от.столичен район; по-късно, след проведените много резултатни, за тогавашния момент, разследвания, кметът трябваше да бъде изключен от Партията, защото не межехло да бъде съден комунист и да отиде в затвора, според заинтересованите, в случая водещи партийни лидери и номенклатура на Партията-ръководителка по същото време на целия български народ. Без каквито и да е разграничения, или, в случая - изключения! Вместо участниците в. "игричките", "на топло" по-често оставаха все пак паричките, за разлика от разиграващите ги или съхраняващи лица. повечето от които, така се случваше, че непрекъснато оставаха на свобода, за да управляват - нас и паричките ни! Дори и след "идването" на т. н. демокрация, когато тяхната намеса във властта и събитията изключително загрубя и придоби фантастични размери и отблясъци и нанесе изключителни вреди на вярващите в тях хора. Особено фрапиращ е случаят с невърнатите все още на собствениците им лихви или и суми от вноските за така наречените жилища с. банков кредит, които, внасяни още от петдесетте-шестдесетте години в банка ДСК, след безброй извъртания и прищевки на управляващата страната каста /а тя е само една и много добре се знае от всички кои хора я олицетворяват, тъй като те през цялото това време изобщо не са напускали номенклатурата, т. е. властта, с всичките й възможни въшки в гужвички и торбички, сгушили се като величайши кръвосмукатели на народа ни и на държавата/.Остава ти да чакаш. Както си чакал през годините на социализЪма / широко- известната фраза на чучелото Живков, /за който мнозина в страната надават вопли, опитвайки се да забравят незабравимото: как с години, с десетилетия дори сме чакали и сме се надявали, да ни отпуснат съответното жителство, за да можем да започнем работа някъде, например. Човек, който си е взел жилище /за него също е необходимо да са ти разрешили някакво жителство, иначе и под наем не би могъл да прекараш дори и една нощ в него, камо ли да го обитаеш за постоянно, веднага ще се намерят съседи -доносници, които да съобщят за това и ти ще бъдеш своевременно санкциониран с глоба и изгонане, дори и да си и с малки деца в ръцете. Друг като тебе, който се е нанесъл точно когато му е било най-нужно, т. е., преди двадесет-тридесет години, за това време вече се е осигурил и с внуци, правнуци, купува седмия или осми пореден апартамент и вече е с почти свръх големи данъци за жилищно презапасяване. не му достигат като бройка хлапетата, та се чудом чуди на кого да ги припише, така че да не плаща безсмислените свръх големи данъци.

Съдържание /Брой/Месец/Година/: