ПОЕЗИЯ

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

С ДВАЙСЕТ ХВЪРЧИЛА В НЕБЕТО...

електронна книга 2015

 

/ приказка, електронна книга за най-малките!/
- Варда! - вика каруцарят,
тръгнал в утрото на път.-
Конят ситни край дувара,
бърза, мами го светът!
Тъкмо пак започнем, ето,
бял "Москвич" лети към нас:
- Хей, момичета, момчета,

спрете, да премина аз! -
И отлита с шум "Москвичът",
а след него - сто коли!
А след тях хиляда тичат,
или дъжд ще завали!...
Но играта продължава.
Нова пламва просто в миг!
Шумно е като в държава.
Весело е - вик до вик!
Уличката се задъхва
и в отблясъци гори!
Локвичките чак изсъхват
от юначните игри!
...Двайсет къщи са, строени
и от двете й страни.
Двайсет двора, долепени
и без никакви стени!-
Щом кварталът се събуди,
спешно се събират тук,
Гого, Слави, Петър, Груди,
Иво, Ангел - с "туп" к "луп"!
Цецо, винаги с филия,
идва, цял в червен пипер...
И настава олелия:
бял ли си, ще станеш чер!
(Че за туй си има вакса,
има пасти за коса!
А ако скучаеш - такса! -
Бам с червило по носа!)
И развихря се играта.
По асфалта, на порой,
заечават колелата
и настава адски вой!.
Моторетка се "оправя"!
Тротонетка вдига прах!
Цецо с хляба се задавя
и "реве"  за помощ... Ах! -
Ангел със юмрук го "тъпче",
яко-яко, по гърба!
А пък Слава, с ново кръгче,
обикаля: "Дай торба!" -
Щото, малък бил стомахът,
за такъв зъл апетит! -
Вярно, Цецо си е лаком,
но не е сърдит чвшит!
После Гого се препъне.
Връхлети връз него Спас,
Колелетата прозвъннат,-
Двамата надуят глас...
- Бързо, весели момчета!-
Катастрофа! И... беля!
Трябва бинт! Но две парчета!
"Бърза помощ"! Пак ела!...
Ето че и "КАТ" пристига:
"Глоба!"- Добри, с клаксон нов,
свири, та небе повдига.
И тефтерче вади,,, Оф!-
Той записва номерата,
и на Гого, и на Спас.
- Да се спазват правилата,
трябва всеки миг и час!
Що ще стане, ако всички,
връхлетяват, както Спас?  -
Добри го реди на срички:
- Ще ви сви-ря с кон-тра-бас!..-
А по улицата тича,
петокласникът Емил -
Из-под ризата наднича,
нещо. Що е  наумил?
-,Знаете ли - пита Емо,-
що под ризата съм скрил?
Кой познае, ще го взема,
в поход, в края на април!...
- Гълъб! - бърза да превари
Слава,- Гълъб! Гълъб бял!...
- Охлюв!
-  Костенурка стара!
-  Препарирана змия!...
  -  Не, не е! - главата клати,
тоз хитрец добър Емил, -
Брех, какво ли е чудато,
чудо той измайсторил?
-  Нося ви... - И той се смее...-
  За космичните дела!
Да ги вятърът люлее,
двайсет нови хвърчила! -
-  Ура-а! - вдигаме го ние! -
Да живей, живей, Емил!...
-  Никой няма да се бие!
Да стои кой где е бил! -
 Емо хитро се подсмива
и раздава по едно.-
Двайсет хвърчила красиви,
всяко с шарено петно!
-  Идва празник! - казва Емо...
-  Знаем, знаем!, -Шести май      !...
-  Всеки своето ще вземе,
като гълъб...Да се знай!
Пред трибуната със хора,
щом подам аз само знак,
пускате ги, сред простора,
да се вд,игнат горе чак!
Да се веят над площада,
 над главите да летят,.-
Като знамена в парада -
шестомайския парад!.-
Емо в къщи се прибира
да чете, да пише пак,
гущери да препарира,
да рисува Слънчев бряг,,,
И отново - тротонетки,
летни кънки и дъски,
колелета, моторетки...
Във. праха хвърчат трески...
Двайсет хвърчила в небето! -
Уличката дири хлад! -
Тъй ще мине нашта чета
на Гергьовския парад!