ПОЕЗИЯ

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

СТРАНАТА НА УСМИВКИТЕ

eлектронна книга 2015г.

(поезия за деца и юноши)

ПРОЛЕТ

Цветна, росна пролет! -
Огнено небе!
Птица с  бавен полет
в утрото
 гребе,

Мигат, засияли,
росните треви,
-Няма днес раздяла! -
вятърът мълви.

С клони дълги кима
древната гора:
-Сбогом, люта Зима! -
Пак ни пролет сбра!



СТРАНАТА НА
УСМИВКИТЕ

Знаете ли где е тя?
Не търсете я далеко, -
зад долини и плата,
през баири и пътеки.-

Тази хубава страна,
кът прекрасен на мечтите.
е единствено една -
тя сияе във очите!

Тя е в мене, в тебе, вред
по Земята съществува,
дето няма мъки, гнет,
истината тържествува!

Дето правдата звъни,
като мисълта ни, свята
и се носят на вълни
гласовете на децата.



КНИГИТЕ

Планети без граници,
морета без бряг! -
Приятели странници
ми махат със флаг!

И с мисли, помамени,
от техния смях,
по пътища каменни,
потънали в прах,

аз крача, сред пламъци,
с герои добри,
прониквам във замъци,
в дълбоки гори!

Кръстосвам моретата,
размахал юмрук,
Обхождам планетата,
от Север до Юг!

В далечни галактики,
сред звездния рой,
с невиждана тактика,
сам ставам герой!...

Такива са книгите! -
Морета без бряг!
Вълните настигат се
и блъскат се пак!

Но, хванал компасите,
аз лягам на курс
и писък на гларуси,
шуми в моя пулс!

А книгите, книгите,
отново зоват,
в места, недостигани
от никой в светът!

И с всяко разгръщане,
аз тръгвам на път.
Не стига за връщане
дори и сънят.

Из весели кътища,
по камък и мъх,
сред светлите пътища
аз крача без дъх!

И сякаш сънуван е
светът непознат...
Но всяко пътуване
 е път и назад!

И тихите страници
ме връщат у нас...
Морета без граници,
обичам ви, аз.



ПОСВЕЩЕНИЕ

Учителко любима,
приятелко добра,
добре е, че те има,
че всички тук ни сбра!

Ти първа ни показа
какво е то "А". "Бе",
любов или омраза,
безкрайното небе.

И нежната ти ласка,
и думите, - звезди! -
Те днес напред ни тласкат
по светлите бразди!

Ти и любов ни даде!
И път ни начерта.-
Да минем и през клади
след своята мечта!



ПОЛЕТ

Звездите са ниско!
Звездите над нас,
потрепват, все искат,
да литнем за час.-

При тях да отидем!
При тях да се спрем!
Отблизо да видим
блестящия шлем,

искряща верига,
от сини лъчи,
които намигат,
в нощта със очи!...

Звезди, ще ви видим!
Тренира отряд!
Към вас ще се вдигнем
на кораб крилат!

При вас ще се спуснем
със горди чела,
на свойте изкусни
метални крила!



РОДНА  РЕЧ

Когато радост или мъка
изпълнят моето сърце,
или пък грижата сторъка,
налее с  гняв в нощта ръце -

във теб утеха аз намирам
и в унес думите редя,
 сред мъката възторг извира,
като целителна вода...

Без тебе песните какво са,
макар сърцето и да пей?
Топят се чувства като восък,
ако устата занемей!

О, родна реч! Пресвято слово
и мост към бъдно от деди! -
Спокойна, ласкава, сурова -
през труд и радост ни води.



МОЯТА
УЧЕНИЧЕСКА
ВРЪЗКА

Пламък от слънцето
взела е тя,
блясък красив
от звездите,
топлия цвят
на ония цветя,
алени расли
в браздите.

Пролетен вятър
в ушите свисти,
облаци гонят
мъглите.-
Моята връзка
във пурпур блести,
нежно сияй
 на гърдите!

Тя за децата
Маяк е свещен! -
Денем и нощем
ни грее!
Води ни тя
все към бъдния ден!
В. в нас като пламък -
живее!



КРАЙ  РЕКАТА

Колко тишина
е скрита,
във крайречната
ракита! -
И водата
не бълбука! -
Тишината
само чука!
И ветрецът тук
не вее! -
Тишината
само пее! -
Облак даже
да прокапе, -
пак на тишината
знак е!
И вървиш ти,
омагьосан,
край реката с име
Осъм!



ВАКАНЦИЯ

Пак свършват уроците.-
Последният
 звън!
Звънът на потоците
ни мами навън!
.
Балканите весело
и дръзко шумят:
- Хей! Грабвайте песните!
Да тръгнем на път!

Отряди на смелите!
Отлични звена!
Да минем край скелите,
изгряли в деня!

Зоват ни пшениците,
морето, лесът,
полето и птиците,
реката, върхът!...

Зоват ни със  песните,
и с волния смях;
с очите ни весели...-
Да идем при тях!



НОЩ  В  ЛАГЕРА

Над лагера стихнал,
унесен във сън,
спокойно се плиска
вечерният звън,

С върхари в небето,
смълчани стоят,
горите... Не свети
Луната на път!

И само звездите -
от пламък искри,
будуват. Очите
им гаснат в зори.

Те бдят, над покоя,
над кроткия  звън,
да бъде спокоен
детинския сън!



ЛЯТО

С коси, от нишки злато,
с уста, разцъфнал мак,
едно безкрайно лято,
ни гали с длани пак!

И пламва тишината.
И зноят тих гори,
Поляга далнината
сред блясъх и искри!



ПЛАНИНАТА

Лес безкраен, лес огромен,
върху мен тежи.
Пътища, пътеки бягат,
сянка пак кръжи!
Птици по дървята снажни
весело цвъртят,
удрят по кората с човки,
дупки си въртят! -
Някой тича по тревата,
друг пък сам, пълзи.
Бисерно в росата светят
утринни сълзи.
Да приседнеш малко, може,
даже без софра! -
В лутане ще се загубиш
сякаш в дън гора!
Но в гората никога не
ще останеш сам! -
Ако слон страхът не види,
то... хипопотам! -
Ако хукнеш из гората,
като вятър див,
някой все след теб ще тича,
верен, мълчалив!...



СРЕЩА

Приятелю, другарю'
привет на теб, привет!
Приятелството старо
било е със късмет!

Отново с теб сме двама.
Животът е пред нас.
Без маска, без измама!
До сетния ни час!

Приятелю любими!
Да сторим пак обет:
все тъй неустрашими,
да крачиме напред!



КОСМОНАВТИ

Казвайте, каквото искате!
Смейте ни се, ще търпим!
Мъката си ще потискаме
но помнете-ще летим!?

Днес сме малки и ракетите,
дето правим от картон,
кулите на звездолетите,
този дървен полигон! -

всичко, всичко, тук измислено
и направено от нас,
страшно смешно е наистина,
за големи като вас!

Вярно, малки сме, за полети,
още в книгите четем,
но ще минат зими, пролети,
до един ще порастем!

Книгите ви, вашта тактика,
в своя опит ще сверим.
И в безкрайните галактики
и сами ще полетим!



КОЗЛЕ

Звън се провира в тревата,
помежду камъни едри,
тича със смях в тишината,
плиска се в ручеи ведри.

Скача ,безспир край потока,
сред малинаци засмени.
Пее над урви дълбоки,
край водопади се пени.

Между дърветата стройни,
в папрати, сочни и гъсти,
все криволи неспокойно
и се прокрадва на пръсти.

Здравец ухай й  звъника,
мъхове, лишеи, влага,
а покрай тях чурулика.
звън в слънчеви приливи бяга...-

Цял ден козлето'' вършее'' -
в ридове, остри чукари,
тича по стръмното, блее,
търси и вика другари....



ДРУГАРСТВО

Сам човек е, без приятел,
истински приятел, брат!
И да си добър мечтател,
без другар не си богат!

Друго си е, твойто рамо
с рамо някой да крепи! -
О, богатство друго няма -
цял живот се ти трепи!

Чувството като искрица
във гърдите ти гори.
На приятелска десница
ти разчиташ, в мрак дори!

Със пари не се купува
истински приятел, брат.
но с другар човек векува
и с приятел е богат!



МОРЕ

Морето пак е сиво
и някак си, по-ново.
И толкова красиво,
с цвета си на олово!

То сякаш ми говори,
с вълните си от пяна.
С безкрайните простори,
с небето разлюляно!...

Бъди, море, и сиво,
с цвета си на олово
и все така красиво'
щом винаги си ново!



ДАЛЕЧИНА

Бяла, черна, синя, сива -
викаща далечина! -
Всяко утро се разкрива,
всяка вечер гасне тя!

Пламва ведро във очите'
в мълния, в световъртеж.
Позован от светлините,
ти не знаеш где да спреш.

А отпред блести и мами
новата далечина,
с върхове, подпряли  рамо
с облачните рамена...

Много близка и далечна,
тя ни мами всеки час.
че е хубава и вечна
и единствен път за нас!



СНЕЖИНКИ

Хей, снежинки, пухкави и бели,
падайте над цялата земя:
над заводи, по коли, по скели.
като светла сребърна сърма!

Гмуркайте се във реки, морета,
скупчвайте се в буки и ели!
Върху магистрали и шосета
нека пух дебел да навали!

Падайте над  къщи и дворове
и по запустелите гнезда.
Вий ще стоплите зърно и корен,
плод да дават в дългата бразда.:



СЪН

Лагерът празнува
тази вечер пак.
Пламъци издуват
пиринския мрак.

И ели, и бури,
свеждат пак чела.
Стихват всички бури
в урви и била...

Огънят разискря
своя пламнал връх.
И в нощта планинска
сякаш губим дъх

от игри, от песни,
от шеги, от смях.
Стаите са тесни
тази нощ за тях! -

Горската поляна,
синкавия мрак,
сякаш че ни канят:
- Утре вечер пак!...

Но нощта отплува
в сънните гори.
Вън денят нахлува
с блясък и искри.

И блести в стъклата
вчерашният мраз...
- Пак ли в тъмнината,
съм сънувал аз,

лагерният огън,
пиринският мрак?!
Ах, дали ще дойде
скоро лято пак?



ЗИМА

Небето е подпряно със зелено.
Небето е един копринен къс,
под който се е сгушило смутено
едно дете във нарисуван ръст.

По клоните на боровете злато
блести на светлината като сняг.
И малкото момченце край шейната
повдига вече своя малък крак,

за да се втурне весело по склона,
подгонено от вятъра крилат,
а боровете да му махат с клони,
натегнали от своя дар богат...

Но всичко е замряло в тишината.
И вятър няма, клони не шумят.
И все безлюден е в далечината,
извиващият леко снежен път!

Спокойствието бяло засънувало
и малкото момченце все стои,
защото всичко тук е нарисувано,
в една честитка бяла, със бои...



ЗИМНА ПРИКАЗКА

Полето и небето
случайно са се сляли.
И две добри хлапета,
за първи път видяли,
че хоризонти няма,
а само бяла суша,
с учуденост голяма
на пътя се ослушват.
Дали ще стане чудо,
или е чудо вече?
Червени изумруди
припламват отдалече
със свойте страшни тайни
и неизвестност будна,
но в тази шир безкрайна
сега е много трудно
да търсиш в снеговете
кристалите им остри! -
А при това небето
е възел от въпроси! -
Защо са се допряли
небето  и земята,
от студ заруменяли,
 сами сред тишината?
Хлапетата смутено
на пътя се ослушват.
А,  като храм червена,
потъва в бяло сушата!
Искри със диск обърнат
и слънцето, което,
все  бърза да се върне
у своя дом в небето.
А бялата безкрайност
блести,  блести и мами
със страшната си тайна,
че хоризонти няма...

Полето и небето
случайно са се сляли.
И две добри хлапета
на пътя са се спряли,
през шиите обгърнати,
замряли в тишината.
И сякаш са прегърнати
небето и земята...