24 май - Ден на българската просвета

и култура и на славянската писменост:

КИРИЛО-МЕТОДИЕВИЯТ,

НАЙ-БЪЛГАРСКИЯТ,

ВСЕСЛАВЯНСКИЯТ ПРАЗНИК!

 

РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

СВЕТЛИНАТА ХРАНИ ПШЕНИЦАТА,

НО РАЗУМЪТ ОТКРИВА КАК ДА СЕ

ПРАВИ ХЛЯБ.

 

"Народът, който живееше в мрак, видя голяма светлина" - с тези свои думи евангелистът най-точно и най-добре отмерва делото на светите двама братя Кирил и Методии. То е неизмеримо по своите мащаби и тежест, неотразимо
- с буквите, които дадоха на славянството. И е сериозен принос за културата на Европа и на света. Неслучайно през 1990 година във Велехрад папа Иоан Павел Втори провъзгласи двамата славянски първоучители за съпокровители на Европа.  Те са искали да помогнат с нещо на народа си /Кирил определя произхода си още при мисията в Крим, при хазарите/, След покръстването си през далечните 863-864 г. бъл-гарите са имали особено голяма нужда от писмо и четмо на свой език. И братята са сторили необходимото те първи да започнат да възприемат учението за Христа на родния си език.Било е подвиг тогава да възвестиш Христа чрез звучната славянска сред цялото славянство реч.А славяни е имало тогава от полярния Север и Урал, до Егейско и Адриатическо море, край Горен, Среден и Долен Дунав, Кама, Днепър и Волга. За да четат и пишат те и до днес на буквите, които първи са им открили братята Кирил и Методий и които след това доусъвършенствуваха и доразвиха, дообогатиха и разпръснаха сред цялото славянство учениците им и техните ученици и следовници. Българският княз Борис, този прозорлив и силен духом владетел сигурно е знаел много добре какво прави, когато е заповядал да се отворят границите на княжеството за гонените, преследваните от Запад ученици и следовници на двамата свети мъже.  "Не пада ли от Бога дъждът еднакво за всички? Не дишаме ли всички еднакво въздуха? Как вие не се срамувате, като определяте три езика, а искате всички племена и народи да бъдат слепи и глухи?"- пита в своето слово Кирил римокатолическите първенци, извикали го в Рим да го съдят за стореното от него и брат му Методий в Моравия. И той се защищава блестящо,, защищава и делото им. Случайно  ли е, че Наум Преславски и Климент Охридски, за които редица податки от историята подсказват, че са били братя, като старши ученици на първоучителите Св. Св.Кирил и Методий, са издигнати от княз Борис на най-високите постове за времето в духовния  живот на българската държава? Учението на двамата солунски братя залива като придошла река свещените български земи, разпростира се из цялото славянство.Двамата първоучители не само съставят азбуката, те превеждат Евангелието и първите богослужебни книги, с равноапостолска ревност просвещават по-късно и възраждат национално моравците.А след Климент, Наум, Ангеларий идват и Йоан Екзарх,Патриарх Евтимий, Отец Паисий, Софроний Врачански,Христо Ботев, Иван Вазов.България,/ въпреки робството на византийците и петте века турско потисничество България се е дефинирала като нация и никога няма да загуби/своята национална самобитност. Интересното е в това, че двамата братя тръгват на Запад, за да разпространяват и утвърждават своето учение, славянската писменост, докато учениците им след това се връщат на Изток, в България, за да продължат делото им.Там, където.е поставено началото му! За да го подемат, малко по-късно, богомилите, които, пак след гоненията у нас /Светата инквизиция е създадена най-напред заради тях, твърдят историческите податки/ тръгват отново на Запад /Албигойците, Катарите, във Франция!/, за да останат в историческото житие на Европа!

****

СТОЯН МИХАЙЛОВСКИ

ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ...

/Химн на славянските равноапостоли

Св. Св. Кирил и Методий/

Върви народе възродени.

Към светли бъднини върви.

С книжовността, таз сила нова,.

Съдбините си поднви!

Върви към мощната просвета!

В световните борби върви.

От длъжност неизменна воден.

И Бог ще те възнагради!

Напред! Науката е слънце!

Което в душите грей!

Напред! Народността не пада,

там, гдето знан'ето живей!

Безвестен беше ти, безславен!

О, влез в историята веч.

Духовно покори страните.

които завладя с меч!

Тъй солунските двама братя

Насърчаха дедите ни....

О, минало незабравимо,

О, пресвещени старини!

България остана вярна

На достославний тоз завет

В тържествуване и в страдание

Извърши подвизи безчет....

Бъдете преблагословении,

О, вий, Методи и Кирил,

Отци на българското знание,

Творци на наший говор мил!

 ****

 

Преди 115 години

... прозвуча тържествено "ВЪРВИ, НАРОДЕ ВЪЗРОДЕНИ!"

 

В класна стая се роди една от най-хубавите български песни. Да си спомним за учителя по музика, композитора Панайот Пипков!В началото на 1900 година Панайот Пипков е назначен за учител по музика в град Ловеч.Тук, в класната стая, се ражда една от най-хубавите български песни -Химн на славянските равноапостоли Св, Св, Кирил и Методий, по текста на именития наш поет и сатирик Стоян Михайловски - "Върви, народе възродени"..На 24 май 1900 година /11 май по стар стил, / за първи път химнът прозвучава тържествено в петокласното училище "Екзарх Йосиф Първи."Още на следващата година се пее и във всички училища в България и поробените все още Тракия и Македония. Композиторът Панайот Пипков е роден на 21 ноември 1871 г. в Пловдив. Учи в Пловдивското педагогическо училище, но скоро го напуска, за да постъпи като актьор в столичната драматична трупа "Сълза и смях" Министърът на просветата му отпуска стипендия да следва музика в Италия. По неизвестни причини стипендията му е отнета и студентът се връща през 1894 г. в Пловдив. В родния си град Пипков развива творческа дейност. Той е един от основателите на Пловдивското певческо дружество.През 1899 г. Панайот Пипков е назначен за директор на дружество "Гусла" във Варна. Към 1902 г.се премества в София. Като капелмайстор на 41 и 54 пехотен полк участвува в бойните действия по време на Балканската война. След войните, през 1918 г. създава "Българска рапсодия".Големият композитор и просветител Панайот Пипков умира през 1942 г. на 71 годишна възраст.Припомняме автентичния текст на куплетите, които съставляват Кирило-Методиевия химн и които би трябвало винаги да помним всички, да ги знаем наизуст!

                                                                     СТАНУЛ МАРХОЛЕВ

 

 

 

  ****

Поетичен албум

ЦОНЬО НЕДЕЛКИН

ПОСВЕЩЕНИЕ

 

Богонемили богомили!

На страшни клади ги горят,

стопяват сетните им сили

в неведом, безконечен път.

 

А те - изправили челата,

посрещат гнет и хорска стръв

с готовност не кръвта на брата

да жертвуват, а свойта кръв.

Светът в борбата им се вглежда,

открива лъч в беззвезден мрак

и ги очаква със надежда

далеч, до Атлантика чак!

 

Богонемили богомили!

Горени, ала живи днес

на слабите да вдъхват сили

и вяра, доброта и чест!

****

ДВА БРИЛЯНТА,

ДВЕ ЧИСТИ ЖЪЛТИЦИ

Художествени изповеди

за светите братя

 

От всички живи творби, посветени на равноапостолите Св. Св.Кирил и Методий най-стари са Пространните жития, но те са най-автентични, най-ценни от всяко гледище. Те са и първостепенен исторически извор, а същевременно и блестящо романтично четиво. Те са вечно свежата творба на нашето слово. Авторът не си е оставил името.. Прикрил го е,за да остави в сянка личността си. Но днес вече при , вековно научно дирене, се е стигнало до заключението, че най-вероятно автор на Житията е Св. Климент Охридски, най-близкият и верен Кирило-Методиев ученик и най-плодовит, за времето си, писател.Почти едно хилядолетие по-късно, във възрожденска България светлото дело и имената на двамата равноапостолни братя се прославят и увековечават в химни, оди и стихове, сътворени от именити български просветители, книжовници и поети.Началото полага Добри Войников, който в 1864 г. публикува в сп. "Духовни книжки" стихотворението си "Песен на с-го Кирила и Методия". Войников сравнява двамата братя с небесните звезди, със светилата, които никога няма да загаснат.На славянските първоучители посвещава стихотворението си "Кирилу и Методию" и Любен Каравелов, публикувано в сп. "Знание"/1875 г,/, където той ги оприличава и сравнява с "два брилянта. две чисти жълтици", "два сокола", "два славея сиви", "с български корен, честен и народен". Знаменитата си "Ода на 11 май", поместена във в. "Напредък". 1875 г., пише по същото време в Сопот и Иван Вазов.През първото и следващите десетилетия след Освобождението, до началото на войните, 1912 г., са сътворени и публикувани още редица стихотворения и песни за Св. Св. Кирил и Методий. Но безспорен апогей в българската лирика остават трите творби на Иван Вазов, Кирил Христов и Стоян Михайловски, "Българският език","Кирил и Методий" и "Св. Св. Кирил и Методий".Проект за български ученически химн и особено последната, написана от Михайловскина "15 априлий 1892 г. в Русе" една пламенна възхвала, чийто първи стих, "Върви,народе възродени" звучи възторжено вече повече от век в училищата, по улици и площади, по всички близки и далечни краища на нашата Родина!В годините между двете световни войни откриваме още много художествени творби,предимно поетични, посветени на светите братя първоучители, сред които заслужават да бъдат упоменати "Кирил и Методий" на Христо Борина, "Св, Кирил и Методий" на Христо Смирненски, "На Кирил и Методий" на Мария Грубешлиева, както и сонетът на Стилиян Чилингиров "Хранители".През последното петдесетилетие на изминалия век и в годините след това, до наши дни, художествените творби, посветени на Св. Св. Кирил и Методий разширяват жанровото разнообразие и навлизат все по-често и в областта на прозата и драматургията.Непомръкваща слава, от век на век!

ДИМИТЪР К. БОШНАКОВ