СПАЗВАНЕ НА ЧОВЕЩИНАТА,
ВЪВ ВСЕКИ ЕДИН ОТ НАС!
Рецензия за ръкописа на РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
"ЗИМНО СЛЪНЦЕ"
Представеният от Радослав Цветков ръкопис с разкази и новели "Зимно слънце" в издателаство "Народна младеж" има редица художествени достойнства. Творбите му свидетелствуват за добра белетристична култура, за овладян художествен стил и, не по-малко важно,- за широки интереси и точни наблюдения върху основни социални и нравствено-етични проблеми от съвременното ни развитие. На бъдещите читатели на тази книга биха допаднали откровения тон и неподправени истини за живота на хората в село и големия град, за жилищните им и битови проблеми, на взаимоотношенията помежду им, обусловени от промените в окръжаващата ги социална среда. Р. Цветков се интересува от делника на тези хора, от малките, на пръв поглед, проблеми,
които имат да решават и въпросите, които ги измъчват и, на практика, определят развитието на тяхното съзнание, сьадават мотиви за бъдещото им поведение. Авторът не само уважава фактите, действителните случки, в неговите ракази и новели те заемат такова място, че сякаш присъствуваме на документален филм. И в същото време реализмът в описанията на селския живот не остава самоцелен, не е и копие на действителността, защото белетристът успешно се домогва до художествени обобщения, но поднесени естествено, от развитието на сюжетната интрига, без морализаторски напъни и стремеж изводите да надхвърлят житейския материал, дал началния тласък за създаването на творбите..На мен лично много ми допада деликатността на автора, ненатрапчивоста на неговите внушения, дори когато проблемите, пред които се изправят героите да са толкова остри/например, в "Удар"/, че на човек му се иска да наостри перото си с публицистичен хъс. Р. Цветков обаче не се поддава на емоциите, той предпочита оръжието му да бъде художествената пластичност и изразителност при обрисовката на героите, на техния характер и поведение. Проблемите, с които се сблъскват те по житейския си друм са много и разнообразни, но в последна сметка се свеждат до необходимостта от хуманност, топлота, толерантност,и взаимопомощ в днешното забързано време, до спазването на ЧОВЕЩИНАТА във всеки един от нас. Разказите на автора обхващат преживяванията на люде и обвързани, и необвързани с родова кръв, на село и като преселници в града, сюжетното действие, независимо че изглежда хронологически ограничено, разширява и географските, и историческите си граници, вследствие на постигнатата обемност, особено в новелите.Това дава възможност на Р. Цветков да изследва връзката село-град и в по-широките й социални проекции, и на интимно-личностна основа, посредством живота на родителите и на техните деца. Всъщност, негласният повик за човечност, който пронизва творбите, позволява да се откроят антиподите- герои и техните взаимоотношения, но и да вникнем в тяхната психика, да усетим съотношението между остатъците от селската колективистична нравственост и морал и индивидуализма и отчуждението, настъпило в големия град, вследствие разпадането на родовата обвърьаност. Авторът оглежда внимателно, търпеливо, с участие в съдбите на героите си, които шествуват от разказ в разксз и тази цикличнот, осъщетвена композиционно и структурно и защитена чрез доминиращите образи на Филдоско Марикин и баба Марикя и техните синове и роднини ни прави съпричастни на тревогата на белетриста от нарушаващите се откровени и чисти взаимоотношения между хората. Това безпокойство е внушено не само чрез поведението на сина и снахата на дядо Аджо например, които са заменили любовта на старците, останали в селата, изоставени от синове и внуци, които взаимно се приглеждат, подпомагат се в обезлюдените селища и пак така колективно си копаят бъдещите гробове /"Вечно жилище"/. Този разказ, "Вечно жилище" поразява не толкова с шокиращия факт, колкото с мъдростта и стоицизма на крачещите към смъртта старци.
Мисля, че първата част в сборника е по-проблемна и по-равностойна като художествено изпълнение от втората. Бих посочил много силниия разказ "Паша за глигани", с толкова обикноеен, но и толкова силен финал; "Автобусът", "Зимно слънце", вече посочените "Удар" и "Вечно жилище". В тях доминират въпросите за самотата, която ежедневно пронизва сърцата на останалите на доизживяване старци, които всеки ден посрещат запъхтени градския автобус да видят няма ли един ден да се върнат да ги видятдецата им /"Автобусът"/ и дори, когато това стане, не забелязват, или се правят че не улавят алчните погледи, с които те поглъщат имота и скрито пресмятат стойността му в коли и градски апартаменти. Новелата "Зимно слънце", дала и сполучливото заглавие и на сборника, впечатлява с простотата и естествеността на дългия разговор между Филдоско и Марикя и дър- варя Цано Марков, в който се оглежда философията на селския човек, посоката на неговите мисли и емоции, кривулиците на неговия светоглед, отприщени от конкретния повод - събирането на дърва за огрев през зимата. В сравнителен план по-фрагментарни изглеждат разказите "Къща с лястовици" и "Жир за Горското", в които авторът е останал изцяло на равнището на конкретните случки.
И във втората част на сборника има сполучливи творби-преди всичко двете новели "Асфалт" и "Дивечови места", първата от които представя от по-различен ъгъл Генадко и Кита, синът и снахата на дядо Аджо, докато втората изследва някои "тесни" места от психиката и поведението на така наречените "номенклтурни кадри". И тези творби поставят важни проблеми в нравствената област, и тук авторът умело използува хумора и леката ирония, за да придаде колорит на ситуацията или да заостри вниманието ни върху някой житейски детайл от битието на героите. На този фон кратките разкази "Магистралата", "Нощно такси", "И прахът да не те стига...", в които действието се води в първо лице, са и фрагментарни, и твърде публици- стични. Освен това, те не се вписват достатъчно и в общата проблематика на тази част, а и на целия сборник.
В заключение, мисля, че ръкописът на Радослав Цветков "Зимно слънце" притежава необходимите художествено естетически качества, за да бъде издаден като книга. Бих препоръчал на автора да помисли за по-убедителен завършек на разказите "Къща с лястовици" и "Жир за Горското" и да преработи последните три разказа от втората част на сборника, като ги уплътни с повече и по-съдържателни акценти и освободи от натрапващия се публицистичен патос.
05 08 1989 г., гр. София
