ЗА ДЕЦАТА
ЦВЕТАН РАДОСЛАВОВ
БАБА ЯГА СЪС МЕТЛАТА
пак сама пое на път,
там, где птиците крилати,
нийде никога не спят!
Где сред облаци бухлати
вечно с писък се зоват,
где небето и земята,
искат да ги подслонят.
Но небето все е празно,
а земята все ручи
и се гонят, като в празник,
сънни, детските очи!
Баба Яга, то се знае,
не от приказките зли,
ами тази, дето мае,
дъжд дори кога вали!
Дето тя самата, ясна,
като приказка, вали,
и сред стаичката тясна,
и престава да боли,
там, където е набито
и боли крачето, ох,
но е страшно дяволито
стъкленото пухче. То,
по стените заиграло,
чак в долапа скрито, в миг,
та и котка го не лапа,
знае тя, че е умник.
И когато се захласнеш,
сред безбройните игри,
идва то и самовластно,
казва ти: "Ей, чуй ме! Спри!
Не е нужно да мърмориш,
нито, даже, да мълчиш,
а по-мъничко да спориш
и по-малко да търчиш!
Да се хванеш за метлата'
стаята да преметеш,
да простреш одеалата,
сред балконския кипеж,
на мелодии от звуци
или малки чудеса,
где небесните каруци,
спускат своите свесла,
та децата, като птички,
бързо да им.. налетят,
да кълват, кълват, с очички,
та ръце да не болят,
да се хранят, като всички,
без с крака да трополят!
Ах, таз Баба Яга чудна,
от картинките ни, там,
бляска, като изумрудна,
не оставя никой сам!
Тя по пътища го води,
дето не е минал сам,
приказки за воеводи
му разказва, с много плам!
Тя го води по земята,
и да иска той да спре,
преразказва чудесата,
дето знае сам добре.
Няма тайни на земята,
дето да не знае тя.
Няма истина крилата,
дето тъне в самота.
Истините тя избира,
между хиляди, една,
и пред тебе с нея спира,
сякаш е от светлина.
В тебе влива се, защото,
с нея ти ще порастеш,
от таз истина, в живота,
и на друг ще раздадеш;
Той на друг или на друга,
или на безброй деца,
дето чакат, за да смогнат,
грейнали, като слънца,
все на друг да я отнасят,
като земна светлина,
във сърцата да я внасят,
да ги пълни с добрина.
Да ги пълни с жар човешка,
да им бъде вред другар,
та край истините тежки
всеки да е с опит стар!
Ах, с какво ли се не среща
във живота си, човек!
Ала срещата е нещо,
ако вред остави ек!
Като малка тя е друга,
фея, сред цветята рой,
после майка е, съпруга,
баба, с бръчките безброй!
А защо са те такива,
спекли цялото лице -
тялото и чак обливат,
стягат старото сърце!
И не си задава никой.
този простичък въпрос:
за какво така и викат,
след като е баба с пост:
все така да е на вятър,
на дъжда да се гневи,
че, ей на, тя в тоз театър,
още малка е, уви,
да е щит срещу мъглата
и преграда, в суховей,
предводител на децата,
броня срещу зъл злодей!
Да ги пази от мъглата
и от вятър поривист,
да им прави със позлата,
дрехите под свода чист.
Имал някой сметки стари,
със добрата /"зла"?/ жена?
Искал някого да свари
не в най-светли времена?!
Дайте му ужасно име.
малко злоба, малко мъст;
вместо лято, нека зима,
шета тук, околовръст!
Нека баба зла, метачка,
със метлата, да лети
и да няма миг спирачка,
в тези дивни широти.
Да наплаши младо, старо
да трепери, до възбог,
всичко, що е лошо, харо,
и си няма свят широк!
И мъглите да треперят,
да се диплят на вълни,
по чукар да се катерят,
и да зъзнат в свойте дни!
Тъй единият заръчал,
друг пък нещо си додал.
Съчинител, станал сръчен,
моден, в приказките, крал!
От тогава, съществува,
бабата ни зла, с метла! -
Само в приказката струва
само там е със крила!
Койти иска, да повярва,
ако пък не иска, да?
Млад човек ли е, не сварва
често да се издокарва
вейте името лъчисто,
нека стига до възбог! -
Баба Яга, име чисто,
даже и да е на дог,
на противната му котка,
даже дори на прасе,
то е име, мило, кротко,
за човека друм тресе!
И дори да е купешко,
в себе си ще отнесе,
нашите игри, човешки,
с потрес ще ги разтресе
приказките, за соколи
за орли, за щедър край,
и, сред многото подмоли,
и за ад, но и за рай!
Който иска, да ми вярва,
ако не, то просто "не!
Все от нейде се докарва,
истината - с "да" и "не"!
САТИРА
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ЕКОЛОГИЯ
1.
Секат със стръв
дърветата край блока.
Със замах див,
със страст-
мъже секат!
И им е волно,
светло
и широко!... -
В полето сякаш,
малки,
гръб пекат,
под бръмналото,
ярко слънце лятно,
под ведрите,
дълбоки небеса! -
Разхлажда ги потта,
сега,
приятно
и връща дни
на млади
чудеса....
2.
Възкръсват
пред очите им
бостани
и скритите гнезда
на пъдпъдък!
Убиваха
със прашки
гадни врани,
възсядваха сливаци,
като тук!
Веднъж ли,
дваж ли,
падали са ничком,
но пак са яхали те -
клонче-
кон,
сред смях,
сред песни,
сред боричкане,
да ги отмъкне в Тилилей,
Атон...
И плод са брали,
и пердах са яли, -
що белези
по тялото
таят!
Но гордо,
гдето искат,
са летяли! -
По върховете!
Без да се боят!
3.
Секат мъже
дърветата
край блока!
Ще ги очистят
в целия
комплекс!
Тревички
ще насеят
нашироко!
Фиданки-
храстчета,
наместо...
лес!
Та как децата им
ще качват,
краката си,
по тоз
изкривен
ствол?!
Нали ще паднат! -
Плахите...
ще плачат!...
А може да се ръгнат
в някой кол!...
Да! Вярно!
Те!
мъжете ясни,
строги,
са падали,
порасли...
с плач,
сред... смях
на майките си,
с вечните
тревоги,
със круши
в пазвите,
след лют
пердах!
Да! Тъй, но...
С днешните
така
не бива!
Днес глезят ги!
Предпазват ги...
Цветя!
В саксийка стайна
се развиват,
далеч от трудностите
на света.
3.
О, да!
Бащите!
Майките!
Те борят се,
докрай да ги осигурят
с добро,
и невъзможното за тях
да сторят,
да ги предпазят даже
от сребро
в косите,
от тревожни,
люти бръчки,
децата да са нещо,
"по-така"!
Да минат гратис
през живота.
С пръчки
да бъркат,
дето ние със ръка...
Да скитат по дърветата!...
О, Боже!
Та хора ще израстнат ли.
от тях?
О, мили, мамини!-
Ами, не може!-
Без плач!
Без болка!...
Та дори...
без смях!...
4.
Да ги оставим!...
Как ли ще я свършат,
ако политнат...
Боже! Ох, не би!
Ами клоните,
ако...
се скършат?
Ще ги осакатят тъй,
може би!...
Не! По-добре е,
просто
да ги няма
тез сливи,
ябълки
и круши!
Да!
ще цъфне паркче -
зрителна измама,!
Ще грейне
райграсова
резеда!
От жилищата
ще си гледа
всеки
децата си,
как с луда,
бясна страст,
прокарват
сред тревичките,
пътеки,
как обяздват,
вместо клона...
храст!...
5.
Е, няма,
няма на къде
да литнат!
Не ще почувстват
нивга,
висина!
Полека-лека,
може би,
ще свикнат
и ще забравят
път
и далнина!
При нас
ще си останат!-
Тука!
Тука! -
Все в блока!
Сред фризирания
лес.
Ще ни разсейват
в градската ни
скука.
Ще оживяват
семплия
комплекс!
Наместо там,
дърва да "окошарват",
и да ветреят
в сини небеса,
ще ги научим карти
да пребарват,
на таблите
да правят
чудеса!
Ще бъдат мирни,
кротички
и лесни!
Ще бъдат ангели,
сред този рай!
Ще си живуркаме ний,
най-чудесно,
дордето може
всеки
да изтрай!...
6.
Секат дърветата,
навред,
край блока!
Със замах див
и страст,
мъже секат!
И им е волно,
светло
и широко, -
в полето сякаш,
малки,
гръб пекат!...
Децата им,
по покрива бетонен,
високо,
след десетия
етаж,
в гората на антените,
се гонят,
да придобият
мъжкия
кураж!
