* * *

ПОЕЗИЯ
178    години от рождението
на АПОСТОЛА!
РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ
ЛЕВСКИ

Да преминеш през засадите
на пътищата.
Да прехвърлиш
на съмненията
мостовете.
Да не заспиш
на народа си
 в сънищата.
И да узрееш с България
за Апостолство!
Та да запеят и силните,
и слабите,
и вълците
и вихрите
на полетата!

Да станеш необходим
като хляба ни!
Като въздуха
на небето!
Аз ти се чудя,
Апостоле,
откъде намери
таз страшна
сила,
полумъртъв
да  се не проснеш,
а да се изкачиш
на бесилото?!

РАДОСЛАВ. ЦВЕТКОВ
КАНТАТА  ЗА  БЪЛГАРИЯ

На сънародниците ми,  които никога,
никъде, пред никого не  са скланяли
глави и продължават да правят същото
и днес!

Българио, моя ориснице,
моя закрилнице, вяра и твърд,! -
Като желязо стопено, на плисъци,
бие кръвта.в моята гръд!.

Неналюбих те, аз, ненагледах те
не обходих те, земьо - рай!
Толкова малка, ти безпределна си!
Мъничка, свита, ти си без край!...

Като тихи, среднощни макове,
светлините ти все блестят!
Канят ме, викат ме пълните влакове,
все заминавам със тях на път!...

И бушува кръвта ми, пени се,
в обръчи огнени се върти.
В светлините пред мен, като феникси,
бляскат скритите ти черти!...

Търся славата  ти аз, правотата ти,
слушам напрегнатият ти глас,
гръмнал в  заводите, в равнината ти,
дори  в късния нощен час!...

Като  очи, северно езерни,
язовирите ти, до бряг, шумят!
И люлеят небето, изведрено,
с облак,  с мъгла го вълнят.

Край села, градове и   хребети,
в Балкана висок, де пушка гърмя,
аленее  в очите ми шеметно,
 българската  ведра земя!

Попила е тя кръв на българи,
наляла е цвят на мавруд...
Над червените, рохнали угари
грее нашият ревностен труд!

Греят пътищата,  раздухани,
денем и нощем ни светят звезди.
Черноземи и глина са бухнали,
с аромат на бунтовни бразди!

И земата под мен, твърда все,
ме омайва със своя див  дъх!
Отвред към България тръгва се:
в дол, през чукар или връх!

Мой е ручеят палав, сипнал се,
върху прагове, в искророй!
Мой е камъкът сив,  вдигнал се,
вместо безсмъртен герой!

Земята, накичена с паметници,
с гробове, не винаги с кръст!-
Лежат в нея, до праведници,
и грешници! Лека им пръст!

Врагове, подлеци са забравени,
 както и властници, вече без власт,
 на никой не нужни и изоставени,
дори в днешния, не сюблимен час!

Отдавна няма ги, старите бурени,
отровният, зъл бучиниш! -
Ти с нови навлеци,  сред  лазурите,
се бориш, но все пак, цъфтиш!

Неналюбих те аз, ненагледах те,
не изходих те, моя земьо - рай!
Толкова малка, ти безпределна си,
толкова крайна, -ти си без край!

Като желязо стопено, на плисъци,
бие кръвта ми, в  будната гръд!-
Българио, майко, земьо - ориснице!
Моя закрилнице! Вяра! И твърд!