РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ФЕНИКСИ

 

Източник:https://www.google.bg/imgresimgurl=http://www.osimira.com/wpcontent/uploads/2012/10/phoenix01.jpg&imgrefurl=http://pictures11.ru/izobrazheniefeniksa.html&h=378&w=580&tbnid=qDse5ly4bFCHNM:&docid=nM6VJy5NGL0GM&ei=4GVfVrmCN8q8ygPQ97ywAg&tbm=isch&ved=0ahUKEwi58qvCkr7JAhVKnnIKHdA7DyYQMwgxKBMwEw

ОТКРАДНАТОТО БЪДЕЩЕ

На хората, положили основите
за по-добро бъдеще на България,
които гледат сега всичко, ставащо у нас
като през крив макарон
и под обсега на чуждоземни
ракети и танкове!



1.
Ние сме птиците на дърветата,
златните феникси на света!-
Умъртвявани под небето,
изпепелявани под пръстта-
в лотоси се надигаме
в следдъждовната бистрота,
за да открием, за да достигнем
една следваща висота. -
...Верни и всеотдайни,
по дългия, устремен път,
устремили се като лава,
ятата ни няма да спрат!
Ще летим! Като птици!
Като мисли! Като мечти!
Лъчите ще бъдат жици,
а очите - лъчи!
Ще летим!-Тази човешка
и нечовешки, силна, страст,
прави кръвта ни червена,тежка.
И хора - нас!






2.
Светлината е нашето право
и най-голям дълг.
Ние се движим по своята права, -
кръг, подир кръг, подир кръг!...-
Безумно влюбени, вдъхновени, песенни,
и напрегнати, като тетива на лък,-
тъй както ни шепне Вселената -
кръг, подир кръг, подир кръг... -
Гордо и чисто е нашето Слънце!
Честни са нашите стремена!
Всеки от нас е едно зрънце.
Заедно - ние сме знамена!






3.
Не всички ще оставим сред тухлите,
взидани, своите имена.-
Много ветровете ни брулиха,
малко време имахме за това. -
По високите, слънчеви корпуси,
в поля, заводи,- всеки ден, -
срещахме, досущ като лотоси,
на светлината във плен!
Само спомен са вече въздишките -
с тях разделя ни, време - век! -
Край нас, безсмъртни, стоят по вишките,
имената ни - човек до човек!...
И ловим жадно звуците
на поднебесната синева.
Забравяме постепенно каруците!-
Може би прави сме, за това!...






4.
Отдъхваме при почивките.-
И няма нужда да гоним тен!-
Тогава изгряват усмивките -
продължение на всеки ден! -
Отдъхваме.При почивките!-
Край скели, тухли, скален лом!...-
Всяка сграда за нас е отливката
на бъдещия ни дом! -
Всеки завод за нас е утрото,
бъдеще, с ясен адрес!-
За да изчезнат времената барутни!
За да е Слънчево днес
всякое Днес!
Не се сърдете, че толкова влюбени,
сме в своята най-искрена висота!-
Светлината е лес хубав,
опияняваща красота!
Безтегловни сме даже от радост,
върху своите стремена.
Нашата младост е светла младост
Ние сме изтъкани от светлина!...






5
Не ни търсете, утре, по нашите,
почти забравени имена! -
По обекти, по пътища прашни,
ние имахме своите знамена!
Имахме вяра, голяма, челичена,
устрема страшен на взрив.
И за това, че много обичахме,
никой, за нищо, не бе крив! -
И за това, че понявга, сме мразили,-
всеки от нас, беше прав! -
Ние никога не сме лазили!-
Завещаваме този нрав!
Ние никога не сме лъгали!-
Завещаваме това на вас,
дето утре ще ни се чудите,
както ние на тези пред нас!
Ние никога не сме мамили!-
Нека на вас да ви бъде Свяст!-
Умножавайте, завещаваме,
всичко, дето сме дали за вас!






6.
И вървят със нас и знамената ни.
И люлеят ни във свойта власт.
Освещават мълчешком делата ни,
стряскат в нас, заспиващата Свяст! -
Знамената не тежат на рамото! -
Слягат ни, когато ги свалим!-
Натежава страшно много знамето,
щом над кал и мрак го приютим!-
Знамената не тежат в ръцете ни.
Дръзко ни изгарят от пилоните.
Натежават, щом замре сърцето,
щом ги окачим върху балконите!...
Знамената не тежат пред строя.-
Натежават в стъкления шкаф.-
Знамената, изтъкани- в боя,-
падналия да въздигнат прав!
Не кичете, хора, с тях -балконите,
не закотвяйте ги в своя праг!-
Знамената гинат под заслоните!-
Вейте знамената срещу враг!
Вейте знамената върху полюси,
върху върхове и стремена!-
Да ни сгряват като живи лотоси,
през студените ни времена!






7.
...Все така, все така ще отлитат годините,
като хвърлени в утрото копия.
По следите ни, незаринати,
ветрове с ветрове ще се гонят!
Ще се цепи нощта от светкавици,
или от обич и мъка ще плаче.
Ще разплисква кръвта си в наздравици
и в мелодии на свирачи!...
А ний няма въобще да изчезнем -
като цвят, като плод ще ни вземат,
отново в земята да влезем,

и пак да и бъдем семе!