ПРОЗА
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ДИВЕЧОВИ МЕСТА
новела,
из сборника с разкази и новели "ЗИМНО СЛЪНЦЕ", 1989г.
Всеки от мъжете се стремеше да се домогне и да поопипа малко от вече побесняващата и изплъзваща се от всякакъв самоконтрол ухаеща изключително приятно и упойващо, сякаш по някакъв си свой начин, опияняваща ги дори чак до умопомрачение, също жадна, по своему, за да може, на точно тези, дошли като че ли от небето чак,
ласки, и неочаквани, или, да, преочаквани и жадувани, копняни може би години, а сега изсипали се като неочаквана градушка мъжки нежности, най много липсващите във взаимоотношенията между двата пола и най-вече на нежния, на ухаещата, пищно разцъфтяла в най-важния и съдбоносен период за всяка узряла или узряваща, сякаш на галоп, жена!
Тези, които се намираха най-близо до Сия, придобили вече достатъчно, и с придобитите допълнително необходими сила и смелост, и от изгълтания вече в значителни количества алкохол, опитали вече малко от меда на похотта, от преодоляващата всички бентове и прегради. още по-силна и от тяхната опияняваща нежност и вниманието на Сия към тях!
- Като при бесовица! - мислеше си Георги Антонов.чудейки се как да се приспособи най-адекватно към създалото се в автобуса притеснение за повечето от присъствуващите пътуващи хора, не подготвени нито физически, нито психически да издържат, да устискат на създалото се голямо напрежение от изкуствено инсцениралата се невероятна суматоха, дето старите хора с основание са нарекли още в далечното ни минало "в мътна вода риба да ловиш"!
Разгаряха се тихомълком мъжки и женски страсти и амбиции, кой пръв да се добере до истинското и, физическо притежание, сякаш това бе възможно да стане в невероятния тюрлю гювеч, в който се бе превърнала доста добре напилата се пътуваща, под звуците на ашладисана музика и невероятни мераклийски желания, излъчвани от всяко натегнало човека си мъжко или женско желание, компания, може би за открит групов секс, нещо, за което при други условия и обстоятелства никой от всичката тази паплач, насъбрана сякаш от кол и въже в автобуса и превърнала се, под въздействието на наситената обилно с алкохолни пари и вредно въздействуваща човешка гълчава сякаш в някакъв човешки тюрлю гювеч! И сякаш бе възможно това да стане още тук, в претъпкания с прекалено весели, млади хора стар и очукан автобус //"друс-друс, друс-друс"! - епиграма от Трендафил Акациев. б. а. //...От своето място отпред, седнал с гръб към едната страна на пътя, Иван Кривошийски виждаше всичко, но не се опитваше да внесе ред, яснота, не искаше да "успокоява топката". Играта, изглежда, му се нравеше повече на него самия и той не желаеше да я озаптява, отпусна на воля, все повече, развихрилите се мъжки желания. Накрая всичко загрубя до такава степен, че се наложи да се намеси и да внесе малко повече порядък.Целта му бе непременно да постигне по някакъв начин голямата цел на живота и на сърцето му, Елица. Тя пък, като виждаше като на киноекран какво става наоколо, все повече се вдървяваше и усамотяваше върху своята седалка и гледаше упорито и сякаш тъпо в пространството пред себе си с невиждащи очи, сякаш това, което ставааше около или пред нея, въобще не достигаше до нейниите сетива и всякакви други помощни средства за комуникация. Наистина, то се усещаше и без много-много човек да се вглежда в подробностите. А Сия не беше единствената жена в автобуса, нито дотолкова важна, значима за нея, за нейната култура и възпитание и, на която неизпитият в такива огромни количества алкохол естествено не бе блокирал напълно обноските, съзнанието, рефлексите, изобщо, държанието пред толкова, иначе, би могло да се каже и съвсем непознати, извън свързаността им като един и същи колектив от работещи в едни и същи помещения и изпълняващи често и съвсем индентични задачи, хора,
Георги Антонов също бе вдигнал вече градусите на алкохола в себе си, но все още му изглеждаше приятно забавлението, в което, ще не ще, участвуваше, наравно с младоците и по-малко отговорните и авторитетни хора на завода, все още му изглеждаше приятно розово всичко, приятно занимателно и дори, окриляваащо духа някак си.Чак по-сетне, като изтрезня по средата на нощта, защото си даде обет да не кусне нито капчица повече от разпиляния и там, по масите на училището, в което бяха продължили яденето / и пиенето, естествено!/ в това толкова много отдалечено и от града, и от завода място, където много по-истински се чувствуваха, като у дома си...И много по-значими и за самите себе си, защото в завода си те се изявяваха наистина като господари, макар и само на самите себе си, което им беше напълно достатъчно, след преодоляното изключително дълго разстояние от там, в големия, при това дори столичен, централен, а и водещ във всяка и всякога действувала икономика и производствена дейност, а не като тука, където всичко бе все още и щеше да бъде и занапред така, още много продължително време, все още в така наричания, за по-лесно, прощапулник Едва подир няколко часа, след като поизтрезня достстъчно от голямото препиване по време на пътуването от столицата до маломерния, за схващанията на софиянците, нищожно дребен, както би казал водачът на групата, баш началникът Иван Кривошийски, северен, и, както всички подобни селища по това време, неусетно навлязал в затихващи функции, град.Чак сетне, след като поизтрезня чувствително,.заместник началникът, и в завода. и тук, на групата, си даде съвсем ясна сметка за истинското положение на нещата, т. е. докъде наистина я бяха докарали, "работата", с която се бяха наели. Като поизтрезня донякъде /"добре" не можеше да се каже!/, той започна да възстановява, основно в главата си, умопомрачаващите кадри на разигралите се през този, иначе с нищо друго или по-особено не отличаващ се, обикновен възтопъл ден в края на лятото. Няколко от самодейките, за да замаскират някак си, по тяхна, вече не твърде трезва преценка, неловкото положение, в което бе изпаднала приятелката им, също се подкачаха, подкачаха или отвръщаха на закачки, пищяха преднамерено разпуснато на задяванията. Искаха да покажат сигурно, че всичко това тук все пак си е нещо като на майтап работа и просто обстановката, обстоятелствата са такива, че те, обстановката и обстоятелствата едва ли не го налагат, всичко това, което се случва и вижда, естествено, след това! Така де, весело да им е още малко, па като стигнат, всичко ще почне, или, по-точно, ще продължи отново така, или, може би, малко по-иначе!...
Многото и дълги часове напред-назад, наляво-надясно или нагоре-надолу люшкане по пътя, летящите често, а не само придвижвани във всички посоки бутилки с алкохол, предназначени за много бързо и най-ефикасно изпразване, в заприличалите вече на смачкани плондери търбуси, както и общото, напълно разпускащо настроение, си казваха думата, макар че никой нито им я искаше, нито пък я възприемаше по някакъв обясним начин. Денят мина почти незабележимо, само с едно-две по-продължителни спирания, или отбивания в страни от пътя, за почивки край ханчета или подкрепителни пунктове, които само подсилваха общото несъпротивление към отпускането и идващото незабавно след това развихряне на страстите, в много по-силна степен...
/продължава в следващия брой/
Всеки от мъжете се стремеше да се домогне и да поопипа малко от вече побесняващата и изплъзваща се от всякакъв самоконтрол ухаеща изключително приятно и упойващо, сякаш по някакъв си свой начин, опияняваща ги дори чак до умопомрачение, също жадна, по своему, за да може, на точно тези, дошли като че ли от небето чак,
ласки, и неочаквани, или, да, преочаквани и жадувани, копняни може би години, а сега изсипали се като неочаквана градушка мъжки нежности, най много липсващите във взаимоотношенията между двата пола и най-вече на нежния, на ухаещата, пищно разцъфтяла в най-важния и съдбоносен период за всяка узряла или узряваща, сякаш на галоп, жена!
Тези, които се намираха най-близо до Сия, придобили вече достатъчно, и с придобитите допълнително необходими сила и смелост, и от изгълтания вече в значителни количества алкохол, опитали вече малко от меда на похотта, от преодоляващата всички бентове и прегради. още по-силна и от тяхната опияняваща нежност и вниманието на Сия към тях!
- Като при бесовица! - мислеше си Георги Антонов.чудейки се как да се приспособи най-адекватно към създалото се в автобуса притеснение за повечето от присъствуващите пътуващи хора, не подготвени нито физически, нито психически да издържат, да устискат на създалото се голямо напрежение от изкуствено инсцениралата се невероятна суматоха, дето старите хора с основание са нарекли още в далечното ни минало "в мътна вода риба да ловиш"!
Разгаряха се тихомълком мъжки и женски страсти и амбиции, кой пръв да се добере до истинското и, физическо притежание, сякаш това бе възможно да стане в невероятния тюрлю гювеч, в който се бе превърнала доста добре напилата се пътуваща, под звуците на ашладисана музика и невероятни мераклийски желания, излъчвани от всяко натегнало човека си мъжко или женско желание, компания, може би за открит групов секс, нещо, за което при други условия и обстоятелства никой от всичката тази паплач, насъбрана сякаш от кол и въже в автобуса и превърнала се, под въздействието на наситената обилно с алкохолни пари и вредно въздействуваща човешка гълчава сякаш в някакъв човешки тюрлю гювеч! И сякаш бе възможно това да стане още тук, в претъпкания с прекалено весели, млади хора стар и очукан автобус //"друс-друс, друс-друс"! - епиграма от Трендафил Акациев. б. а. //...От своето място отпред, седнал с гръб към едната страна на пътя, Иван Кривошийски виждаше всичко, но не се опитваше да внесе ред, яснота, не искаше да "успокоява топката". Играта, изглежда, му се нравеше повече на него самия и той не желаеше да я озаптява, отпусна на воля, все повече, развихрилите се мъжки желания. Накрая всичко загрубя до такава степен, че се наложи да се намеси и да внесе малко повече порядък.Целта му бе непременно да постигне по някакъв начин голямата цел на живота и на сърцето му, Елица. Тя пък, като виждаше като на киноекран какво става наоколо, все повече се вдървяваше и усамотяваше върху своята седалка и гледаше упорито и сякаш тъпо в пространството пред себе си с невиждащи очи, сякаш това, което ставааше около или пред нея, въобще не достигаше до нейниите сетива и всякакви други помощни средства за комуникация. Наистина, то се усещаше и без много-много човек да се вглежда в подробностите. А Сия не беше единствената жена в автобуса, нито дотолкова важна, значима за нея, за нейната култура и възпитание и, на която неизпитият в такива огромни количества алкохол естествено не бе блокирал напълно обноските, съзнанието, рефлексите, изобщо, държанието пред толкова, иначе, би могло да се каже и съвсем непознати, извън свързаността им като един и същи колектив от работещи в едни и същи помещения и изпълняващи често и съвсем индентични задачи, хора,
Георги Антонов също бе вдигнал вече градусите на алкохола в себе си, но все още му изглеждаше приятно забавлението, в което, ще не ще, участвуваше, наравно с младоците и по-малко отговорните и авторитетни хора на завода, все още му изглеждаше приятно розово всичко, приятно занимателно и дори, окриляваащо духа някак си.Чак по-сетне, като изтрезня по средата на нощта, защото си даде обет да не кусне нито капчица повече от разпиляния и там, по масите на училището, в което бяха продължили яденето / и пиенето, естествено!/ в това толкова много отдалечено и от града, и от завода място, където много по-истински се чувствуваха, като у дома си...И много по-значими и за самите себе си, защото в завода си те се изявяваха наистина като господари, макар и само на самите себе си, което им беше напълно достатъчно, след преодоляното изключително дълго разстояние от там, в големия, при това дори столичен, централен, а и водещ във всяка и всякога действувала икономика и производствена дейност, а не като тука, където всичко бе все още и щеше да бъде и занапред така, още много продължително време, все още в така наричания, за по-лесно, прощапулник Едва подир няколко часа, след като поизтрезня достстъчно от голямото препиване по време на пътуването от столицата до маломерния, за схващанията на софиянците, нищожно дребен, както би казал водачът на групата, баш началникът Иван Кривошийски, северен, и, както всички подобни селища по това време, неусетно навлязал в затихващи функции, град.Чак сетне, след като поизтрезня чувствително,.заместник началникът, и в завода. и тук, на групата, си даде съвсем ясна сметка за истинското положение на нещата, т. е. докъде наистина я бяха докарали, "работата", с която се бяха наели. Като поизтрезня донякъде /"добре" не можеше да се каже!/, той започна да възстановява, основно в главата си, умопомрачаващите кадри на разигралите се през този, иначе с нищо друго или по-особено не отличаващ се, обикновен възтопъл ден в края на лятото. Няколко от самодейките, за да замаскират някак си, по тяхна, вече не твърде трезва преценка, неловкото положение, в което бе изпаднала приятелката им, също се подкачаха, подкачаха или отвръщаха на закачки, пищяха преднамерено разпуснато на задяванията. Искаха да покажат сигурно, че всичко това тук все пак си е нещо като на майтап работа и просто обстановката, обстоятелствата са такива, че те, обстановката и обстоятелствата едва ли не го налагат, всичко това, което се случва и вижда, естествено, след това! Така де, весело да им е още малко, па като стигнат, всичко ще почне, или, по-точно, ще продължи отново така, или, може би, малко по-иначе!...
Многото и дълги часове напред-назад, наляво-надясно или нагоре-надолу люшкане по пътя, летящите често, а не само придвижвани във всички посоки бутилки с алкохол, предназначени за много бързо и най-ефикасно изпразване, в заприличалите вече на смачкани плондери търбуси, както и общото, напълно разпускащо настроение, си казваха думата, макар че никой нито им я искаше, нито пък я възприемаше по някакъв обясним начин. Денят мина почти незабележимо, само с едно-две по-продължителни спирания, или отбивания в страни от пътя, за почивки край ханчета или подкрепителни пунктове, които само подсилваха общото несъпротивление към отпускането и идващото незабавно след това развихряне на страстите, в много по-силна степен...
- Като при бесовица! - мислеше си Георги Антонов.чудейки се как да се приспособи най-адекватно към създалото се в автобуса притеснение за повечето от присъствуващите пътуващи хора, не подготвени нито физически, нито психически да издържат, да устискат на създалото се голямо напрежение от изкуствено инсцениралата се невероятна суматоха, дето старите хора с основание са нарекли още в далечното ни минало "в мътна вода риба да ловиш"!
Разгаряха се тихомълком мъжки и женски страсти и амбиции, кой пръв да се добере до истинското и, физическо притежание, сякаш това бе възможно да стане в невероятния тюрлю гювеч, в който се бе превърнала доста добре напилата се пътуваща, под звуците на ашладисана музика и невероятни мераклийски желания, излъчвани от всяко натегнало човека си мъжко или женско желание, компания, може би за открит групов секс, нещо, за което при други условия и обстоятелства никой от всичката тази паплач, насъбрана сякаш от кол и въже в автобуса и превърнала се, под въздействието на наситената обилно с алкохолни пари и вредно въздействуваща човешка гълчава сякаш в някакъв човешки тюрлю гювеч! И сякаш бе възможно това да стане още тук, в претъпкания с прекалено весели, млади хора стар и очукан автобус //"друс-друс, друс-друс"! - епиграма от Трендафил Акациев. б. а. //...От своето място отпред, седнал с гръб към едната страна на пътя, Иван Кривошийски виждаше всичко, но не се опитваше да внесе ред, яснота, не искаше да "успокоява топката". Играта, изглежда, му се нравеше повече на него самия и той не желаеше да я озаптява, отпусна на воля, все повече, развихрилите се мъжки желания. Накрая всичко загрубя до такава степен, че се наложи да се намеси и да внесе малко повече порядък.Целта му бе непременно да постигне по някакъв начин голямата цел на живота и на сърцето му, Елица. Тя пък, като виждаше като на киноекран какво става наоколо, все повече се вдървяваше и усамотяваше върху своята седалка и гледаше упорито и сякаш тъпо в пространството пред себе си с невиждащи очи, сякаш това, което ставааше около или пред нея, въобще не достигаше до нейниите сетива и всякакви други помощни средства за комуникация. Наистина, то се усещаше и без много-много човек да се вглежда в подробностите. А Сия не беше единствената жена в автобуса, нито дотолкова важна, значима за нея, за нейната култура и възпитание и, на която неизпитият в такива огромни количества алкохол естествено не бе блокирал напълно обноските, съзнанието, рефлексите, изобщо, държанието пред толкова, иначе, би могло да се каже и съвсем непознати, извън свързаността им като един и същи колектив от работещи в едни и същи помещения и изпълняващи често и съвсем индентични задачи, хора,
Георги Антонов също бе вдигнал вече градусите на алкохола в себе си, но все още му изглеждаше приятно забавлението, в което, ще не ще, участвуваше, наравно с младоците и по-малко отговорните и авторитетни хора на завода, все още му изглеждаше приятно розово всичко, приятно занимателно и дори, окриляваащо духа някак си.Чак по-сетне, като изтрезня по средата на нощта, защото си даде обет да не кусне нито капчица повече от разпиляния и там, по масите на училището, в което бяха продължили яденето / и пиенето, естествено!/ в това толкова много отдалечено и от града, и от завода място, където много по-истински се чувствуваха, като у дома си...И много по-значими и за самите себе си, защото в завода си те се изявяваха наистина като господари, макар и само на самите себе си, което им беше напълно достатъчно, след преодоляното изключително дълго разстояние от там, в големия, при това дори столичен, централен, а и водещ във всяка и всякога действувала икономика и производствена дейност, а не като тука, където всичко бе все още и щеше да бъде и занапред така, още много продължително време, все още в така наричания, за по-лесно, прощапулник Едва подир няколко часа, след като поизтрезня достстъчно от голямото препиване по време на пътуването от столицата до маломерния, за схващанията на софиянците, нищожно дребен, както би казал водачът на групата, баш началникът Иван Кривошийски, северен, и, както всички подобни селища по това време, неусетно навлязал в затихващи функции, град.Чак сетне, след като поизтрезня чувствително,.заместник началникът, и в завода. и тук, на групата, си даде съвсем ясна сметка за истинското положение на нещата, т. е. докъде наистина я бяха докарали, "работата", с която се бяха наели. Като поизтрезня донякъде /"добре" не можеше да се каже!/, той започна да възстановява, основно в главата си, умопомрачаващите кадри на разигралите се през този, иначе с нищо друго или по-особено не отличаващ се, обикновен възтопъл ден в края на лятото. Няколко от самодейките, за да замаскират някак си, по тяхна, вече не твърде трезва преценка, неловкото положение, в което бе изпаднала приятелката им, също се подкачаха, подкачаха или отвръщаха на закачки, пищяха преднамерено разпуснато на задяванията. Искаха да покажат сигурно, че всичко това тук все пак си е нещо като на майтап работа и просто обстановката, обстоятелствата са такива, че те, обстановката и обстоятелствата едва ли не го налагат, всичко това, което се случва и вижда, естествено, след това! Така де, весело да им е още малко, па като стигнат, всичко ще почне, или, по-точно, ще продължи отново така, или, може би, малко по-иначе!...
Многото и дълги часове напред-назад, наляво-надясно или нагоре-надолу люшкане по пътя, летящите често, а не само придвижвани във всички посоки бутилки с алкохол, предназначени за много бързо и най-ефикасно изпразване, в заприличалите вече на смачкани плондери търбуси, както и общото, напълно разпускащо настроение, си казваха думата, макар че никой нито им я искаше, нито пък я възприемаше по някакъв обясним начин. Денят мина почти незабележимо, само с едно-две по-продължителни спирания, или отбивания в страни от пътя, за почивки край ханчета или подкрепителни пунктове, които само подсилваха общото несъпротивление към отпускането и идващото незабавно след това развихряне на страстите, в много по-силна степен...
/продължава в следващия брой/
