Брой 6(11), ГОДИНА 2, ЮНИ 2015
КРИТИКА
Проф. ИВАН ЦВЕТКОВ
НЕВИННИТЕ БЕЗЧИНСТВА НА ДЕТСТВОТО
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ, "НЕВИННИ БЕЗЧИНСТВА",
автобиографични разкази.
Книгата на Радослав Цветков "НЕВИННИ БЕЗЧИНСТВА" съдържа разкази за ранното детство на автора, лет-шест годишен, прекарано в едно село на Северо-западна България, Белоградчишко. По време това детство съвпада с навечерието и самата война - Вторатасветовна и антифашистката съпротива. Тоеа не му пречи да се връща към миналото, след Септемврийското въстание и да предава разказите на свои близки за трагичните събития. Основното в тези разкази е успешното реставриране на една отживяла вече селска вселена с голямата й пъстрота и разнообразие, с обичаите, бедите, всекидневието, с поезията й, която изглежда още по-привлекателна, тъй като е изживяна в ранното детство и годините, когато започват да се формират първите познания за света.
Тук срещаме живописния образ на баба Антица, на родителите, на Лало Филдоско, на връстници и съселяни. Всеки разказ е едно малко, носталгично пътуване в детството и е посветен или на отделен епизод, характерен за изминалото време, или пък на някое от любимите детски занимания, на "невинните безчинства" Цял един поетичен свят застава пред нас - и мечтата да се види Влашката земя и Дунав, и игрите в селските дворове и плевни, и чудатите тайнства, демонстрирани от баба Злата Паланкасова, за да спаси населението на селото от чумата и холерата; животът, в обкръжението на селските животни и птици, "общуването"с и описанията на диви хищници и птици, нападащи домашните обитатели, сценки от драматични събития по време на войната - бомбардировките на англо-американската авиация,смелостта, дързостта на все още невръстното малко момче да спаси посред нощта малкото птиче от ноктите и клюна на бухала или пък опита му да надбяга и види отблизо преследвания от кучетата и ловците от селото опасен звяр, вълкът, който без малко не го смазва с тялото си, докато прескача пътя на първия завой след селото, за да избегне глутницата на преследвачите си...
Изобщо, книга за невероятното детство на едно селско, пет-шест годишно момче, което живее живота си в смутното време на Втората световна война и антифашистката съпротива, само, в повечето време, защото бащата е далече, изложен в по-голямата част от времето на опасността да бъде убит от англо-американските бомби и сриващи се при бомбардирането столични сгради или, след тези кошмари, които са още по-големи за малкото момче и майка му, която може да търси помощ и съдействие единствено от вече възрастната си майка, баба Антица, а тя води и наглежда непрекъснато още десетина такива малчугани, между три-четири и повече, пет- шест години, еднакво смели и безпомощни или пък пакостливи в своите безбройни начинания и лудории, при участието на таткото в сраженивта при Стражин и Страцин, та чак до самото Косово, мобилизиран след 09 09 1944 г. , в Първата фаза на войната с немците!
"Невинни безчинства" разкрива детството на едно селско дете, видяно със собствените му очи, разказано със собствените му уста и минало и през собствените му уши! То е израснало в естествената среда на природата, в типично българска атмосфера, с всичките й характерни черти.
В какво виждам главната сполука на автора Радослав Цветков и ползата от тази книга? Преди всичко в това, че е изпълнена с българска атмосфера, с преклонение пред народния живот и обичаи, пред родната природа, пред мъдрите хора на селския труд, Освен това, макар и през детския поглед и детските спомени, той дава сцени и епизоди от антифашистката борба, реакциите на отделни исторически събития. Не на последно място е сполучливото показване на детската психология, как в една нормална среда се формира българската нравственост, състраданието и милосърдието към птици и хора, любовта към родното, към близките.
Естествено, доколкото съм осведомен, това е първата белетристична книга на Радослав Цветков и тя не е свободна от някои недостатъци, които лесно могат да се отстранят. Нужна е малко по-голяма пестеливост в някои от описанията. За сметка на това може да се засили лиричната обагреност, каквато срещаме в последния раз- каз. Авторът би трябвало да помисли върху някои натурализми - трябва ли да останат в една, общо-взето, поетична книга.И особено важно е да се дадат пояасне- ния на някои местни думи и диалектизми като "глами", например.
Считам, че Радослав Цветков е написал една добра и полезна книга, която подхожда за поредицата "Аз съм българче".Препоръчвам я за издаване на Военното издателство.
София, 4 септември, 1989 г. Рецензент: Иван Цветков
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
ПОД ВСЕОПРОЩАВАЩОТО НЕБЕ"ДЕТСТВО МОЕ, ПЪРВО И ПОСЛЕДНО"
ИЗ "НЕВИННИ БЕЗЧИНСТВА"
ВЛАШКАТА ЗЕМЯ
ЗВЕЗДНИ ЕЗДАЧИ
ГЕРГЬОВДЕНСКИЯТ СЪБОР
/Електронна книга, продължава от бр.5/10, 2015 г./
-
Трудно е! - въздишаше дълбоко татко...-
Който веднъж е обиквал звезда, той цял
живот не е успявал да се освободи от
притегателната й сила!...Не
винаги ги разбирах добре татковите
приказки, нещо
***
ПОЕЗИЯ
РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ
РИТЪМ
eлектронна книга 2015г.
Бързо,
весело, неусетно –
времето
си лети ,
като
ежедневен вестник
сменя
свойте черти.
А аз
съм млад, или пък
ми се
иска да бъда млад, –
Абонамент за:
Публикации (Atom)