РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

ЗИМНА ПРИКАЗКА

електронна книга, 2014 

 

ЗИМНА ПРИКАЗКА

Полето и небето
случайно са се сляли.
И две добри хлапета,
за първи път видяли,
че хоризонти няма,
а само бяла суша,
с учуденост голяма
на пътя се ослушват.
Дали ще стане чудо,
или е чудо вече?
Червени изумруди

припламват отдалече
със свойте страшни тайни
и неизвестност будна,
но в тази шир безкрайна
сега е много трудно
да търсиш в снеговете
кристалите им остри! -
А при това небето
е възел от въпроси! -
Защо са се допряли
небето  и земята,
от студ заруменяли,
 сами сред тишината?
Хлапетата смутено
на пътя се ослушват.
А,  като храм червена,
потъва в бяло сушата!
Искри със диск обърнат
и слънцето, което,
все  бърза да се върне
у своя дом в небето.
А бялата безкрайност
блести,  блести и мами
със страшната си тайна,
че хоризонти няма...

Полето и небето
случайно са се сляли.
И две добри хлапета
на пътя са се спряли,
през шиите обгърнати,
замряли в тишината.
И сякаш са прегърнати
небето и земята...


 КАЛЕНДАР

Бялата лавина
на дните ни
затисна  стария
календар.
Но в тази нощ,
пренаситена,
с ласки и снежен
загар,
когато кръвта ни,
по диви ритми.
ще се забрави,
сред дим и разкош,,
аз си спомням
календара изтрит и,
разбирам,
че не бе той лош! -

Имаше в него
и хубави дати,
имаше любов
и лъжи.-
И светлината
на белите празници,
като раздяла
ще ни тежи!
О, колкото и да се улисваме
в разгадаване,
на стари истни
и неща,
ние неусетно
се самоотдаваме
и на деня,
и на  нощта. -
Една диалектика,
упорита,
прави вълшебен
пред  нас, света,
за да изгряват,
весели, дните,
с невиждана преди,
красота!
За  да се ражда
в белите празници
и един нов,
по-добър календар,
на който
най - скъпите
тайни ще казваме,:
като на мил
и сърдечен
другар!


БЕЛОТА

Светът е бял,
от мисли и открития! -
Светът е  нарисуван
само в бяло.
Художникът е закъснял
и бърза
да поирие с бяло
и балконите! -
В такава нощ,
светът танцува весело.
пътеките потъват
в стъпките
и всяка среща
е едно събитие.
И пътища,
които се пресичат,
 които се събират
във окръжност,
или се гонят,
успоредно...
Светът е нарисуван
само в бяло
и хората не вярват.
че откриват себе си
В такава нощ
умората. почива.
А в хората се ражда пак
Човекът!


"   "   "

Вихрите размятат сняг.
Клоните се гушат.
И навред, от бряг до бряг,
само бяла суша!

Само сняг и снежен звън.
Няма смях и птици.
И трептят, трептят на сън,
висналите жици!

 А нивята и лесът,
 лятото сънуват--
 Хората без път не са!-
 Хората - пътуват

Ако тая белота
стъпки не разкъртват,
няма в нея красота! -
Тя ще бъде... мъртва!


НОВОГОДИШНО

Бяла мелодия в жиците,
в белия въздух звъни.-
Поздрав жадуван от птиците,
грее над белите дни!

Бялото скрило е лятото,
в своя безбрежен покой!
Само във чаши налято то,
грее с предишния зной!

Вечер на весели празници
и на безкрайни мечти! -
Нека навред и без граници,
нашата радост лети!

Нека остане сред хората,
като вълшебник крилат!
Нека люлее просторите,
в своя незрим кръговрат!

В слънце окъпали стремето,
нижат се вихрени дни! -
Нека сме птици на времето! -
То във кръвта ни звъни!


СПЯТ ГОРИТЕ

Спят горите
в тъмните си сенки
Синятс прозрачност
се люле. -
Като след стихнали
седенки,
тишината незаспала,
пее.
Мрежите на тихата
отмора,
пак пресяват,
в свойто сито,
мрака!
Пак замлъкват птиците
и хората,
утрото в съня си
да  дочакат.
По чукарите
заспиват
бавно,
кротките
огньове
на овчари.
Само
върху скелите
остават,
будни
светлините
на България!