ЦВЕТАН  РАДОСЛАВОВ

СЛУЧАЙ  С  ПТИЦА

електронна книга

 

 

Хвърлих камък към нощното небе. Ей така, от нямане какво да правя в дадения момент. В същия миг нещо тупна на земята, не далече от мястото, на което стоях.- Какво ли е това пък?- помислих си, без особено да ме заинтересува. И все пак се отправих към мястото, върху което се възпроизведе шумът, погъделичкан от собственото си любопитство. И какво да видя? Насред полянката, огряна от изви- силатата се вече над нея ярка жълта луна, тъмнееше нещо, вероятно изпуснат или захвърлен тук от някого стар парцал! Или, може би, дива гъска, останала без дъх при летенето и тук намерила време и място да се приземи?! Незнайно защо за мене, гъската странно приличаше на малък, мистериозно появил се от небето лебед, кой знай защо точно на това място внезапно решил да сложи края на злокобния си полет!..Приближих се. Почти веднага се натъкнах на хвърления от мен към небето, ей така, без причина, камък, който също като "лебеда", се бе "приземил" почти до неговото място на закотвяне... Птицата бе със счупен врат и неестествено обърната глава. Бе умряла на място. Сигурно камъкът я е ударил, а при падането си е счупила врата си - мислено съжалявах аз за стореното от мен хулиганство Или, както си е летяла, не е виждала добре и се е сблъскала с някое стърчащо извън букета на подредилите се клони поразпуснало се в тъмното и по-едричко дърво. Сигурно така е станало, въртеше се в главата ми неприятната мисъл и аз се извърнах, за да се върна обратно и да се прибирам у дома, настанала бе късна нощ, когато всичко живо се прибираше под покрив, ако имаше такъв над главата си, за да се подслони на по-безопасно място.

- Грешиш, аз видях всичко! - дочух дрезгав, неприятен глас на старица, която сякаш дълго не бе отваряла устата си да разговаря с някого и от това гласът й се беше почти загубил и изврескавял или измършавял, все едно... Нощният бриз леко довяваше натрапчив натурален мирис на чесън и сминдух, от тялото или устата на жената. - Мисля, че като потърпевша, знам много по-добре какво се случи с мене, какво стана в лепкавата тъмнина на нощта...-. Старата жена леко се бе подсмихнала сякаш, под нещо, което наподобяваше самонакъдрил се мъх от мустак... Всъщност, тази илюзия много сполучливо се поддържаще от провисналия безсилно неин клюн. Неочаквано за мене, птицата се беше съживила някак си под прохладното нощно небе и се опитваше да коментира с мене, все така неочаквано, /може би и за двама ни/, собствената си нелепа смърт, ако това наистина беше точно така! Очите й неспокойно се движеха напред-назад, или, да го кажа по-точно, наляво-надясно, тя ме следеше зорко с поглед, сякаш се боеше, че всеки миг мога да си тръгна и да се запилея на някъде в неприятната, сигурно и за двамата ни, последна порция тъмнота преди разсъмването, когато тя е най-гъста и потискаща,,, Птицата едва- едва извъртя глава и ме погледна отново със зорко втренчени очи, сякаш наистина се страхуваше, или очакваше, че бих могъл непоправимо да я измамя. Докато се обръщаше и преместваше тежко крак след крак, полюшвайки неритмично главата си, тя бързо попита:

- Защо стреля?-/ Пак този отвратителтен пискливо-дрезгав глас!/

- Вижте какво! - започнах да говоря бързо и ядосано аз, без да се усетя, че ставам сам неприятен. - Не съм стрелял, както и сама виждаш, защото нямаш и дупка по тялото си. Аз... Нямам и пушка, с която да мога да стрелям евентуално!...

- Ами какво ме удари така жестоко по рамото,та чак припаднах от болка и се сгромолясах набързо от облака, в който летях? А? С какво ме удари така бързо и лошо?

- Не съм те удрял с нищо!... Просто си подхвърлих едно камъче към небето, а то, явно, се е прицелило точно в твоето тяло и те е ударило! Или пък ти си уцелила него и си го цапардосала така страшно по устата, че и то се е приземило току-що и близо до те Едва не умрях аз от този неочакван сблъсък с това твърдо и много остро нещо, едва. - Но си жива! Много и истински жива, жива! Нищо ти няма, както се вижда отлично!...

- Не се измъквай, хей! Не виждам кой би могъл да ти даде права така дръзко и без- очливо да ми противоречиш и да се гавриш сякаш с мене и болката, която си ми причинил! - продължаваше с упорството си нетърсената и неочаквана моя много късна или пък съвсем подранила за разговора си с мен моя доста нахална и предизвикателно държаща се сьбеседница. - Кой ти е разрешил да си мислиш, че можеш да се държиш така дръзко и съвсем нахакано с мене в тази мрачна тъмница? - Ама как така съм Ви убил, когато и сама добре виждате, а и усещате, най-вече, че сте напълно жива и здрава, от плът и кръв, в противния вариант нямаше да можете да разговаряте толкова дълго и така неприятно с мене!...

- Хъм, дълго...Защо пък наистина да е дълго? Напълно нормално си разговарям аз, с Вас, щото... Дори започва полека-лека и да ми става приятно, някак си!...

- Именно, именно, съвсем нормално... Което ще рече, съвсем здравословно... Живо съществуваща, санким!...

- Е, да де, добре... И така да е!... Вие все пак направихте нещо, от което мене ме заболя друго нещо и аз почти припаднах и паднах на земята, като труп, иначе така и нямаше да се свестя...Защо все пак ме уцелихте?

- Прощавай много, но накъде биеш?

- Ами натам, че е време да свършваме този, на пръв поглед почти несвършваем, разговор, ние двамата сме си това, което изглеждаме, на което приличаме, малко е късно, струва ми се, да се превръщаме в друго, няма защо да изнудваме излишно природата, без това не са малко провалите и и преди ние да се появим на бял свят или пък да се срещнем, може би в черния...

-Какво искаш да кажеш? Или, какво се опитваш да избегнеш в разговора ни?

- Ами това, че и двамата не сме достатъчно малки, да се надлъгваме, той е направен много отдавна, назад и във времето, и в пространството и от други, много по-умни и зрели от нас, ние, така да се каже, сме малко поизостанали...

-Хей, ти, какви ги дрънкаш? Какво искаш да ми кажеш сега? Че ми е времето минало, що ли? Че съм закъсняла да се пласирам, да се вредя? Или че не ти харесвам? Знай, и ти на мене не ми харесваш твърде, но нямам друг изход, трудно се минава през пластовете на времето и пространството, не е съдено всички да могат да ги преодоляват, още по-малко, да се въздигнат до толкова, че да могат да срещнат, а и направят своя, макар и твърде закъснял избор, дори, бих казала, още по-дребно и нищожно нещо, своя много закъснял опит за дебют, както казвате вие, горе на земята, и всичко на таблички ви се поднася, не можете дори да си представите презкакви криволичещи пътища може би минава всяко живо или поне...,одухотворено същество, докато се изкачи отново до висотата, на която е било, дори и само веднъж в живота ми да се е случвало това. А ако това е било и повече от един път, и все така се е обърквало, сгромолясвало, изчезвало?..., Във времето и пространството?

-Искаш да кажеш, че?...

- Нищо не искам да кажа аз... Нищо не мога и не трябва да казвам! Нищо не мога да си позволя и не ми е позволено да разкривам. Както се казва при Вас, всяка коза за свой крак! Страшно е да изпаднеш, от времето, от пространството си... Все едно да се промушиш през малката дупчица на едно сито и да попаднеш на място, от което нико га не можеш да се върнеш! Само през дупчицата, през която си излязъл,, можеш да се върнеш! Но не знаеш коя е, няма кой да ти я покаже, да ти обясни, да те насочи. Само времето може да стори това! Когато дойде! Само пространството може да помогне! Когато се случиш - в него, под него, над него... Ако имаш късмет! В моя свят не се играе "Тото"! Няма такава игра! Никога не е имало! И никога няма да има! А всъщност светът на живите е все пак "Тото"! Каквото улучиш! Или, каквото ти се падне! Каквото си заслужиш! Само тук можеш по-лесно и относително навреме, във времето и прос- транството, да смегчиш ударите от множеството и не винаги удобни и леки падания или приземявания, само със сродна душа би могло да се сродиш или да живееш в раьзбирателство и копнеж по нея, когато не е с теб, да не откъсваш мисълта си нито за миг от нея, да си навсякъде и винаги с нея и до нея, да си обичан и да я обичаш безмерно и безкраино и тази обич имога и никъде да не свърши, сред каквито и обстоятелства да попаднеш, с каквито и други души да се сбереш в потайностите на живота, живия живот! Сега вече сте нещо съвсем друго, макар и все така да продължавате да сте свързани в една общност, с едно пространство, ако щете, и в една и съща време, в обща говорна и чувствена трансмисия! Възможно е и да се окажем и двете половинки, двете, почти скачени вече, плоскости на едно и също галактическо тяло, които, по незнайни за сега причини и следствия от тях са се разполагали различно в пространството, докато, по някакъв,случаен или закономерно случващ се "начин" идва моментът на неизбежния, или на търсения и от двете тела, от двете общности, сблъсък,сближаване, в които, съвсем явно, се явява нуждата да се разпознаем, сближим, обединим или, може би и, унищожим?!Не сте се сетили да помислите!... И това! И което по-късно ще дойде, или ще се наложи да го правим... Защото в живота, в природата е така в повечето и най- различни случаи и обстоятелста, така, всичко може и става обикновено, щом обстоятелствата го налагат... И звяр и птица могат да се сродят! Защо тогава да не могат човек и птица, след като са и по-умни, при това?! И след като много по-бързо и по-точно знаят как и по-добре и истистински могат да га направят? И след като много пъти и досега са го правили и това нещо никога не се е оказвало излишно или невъзможно, потвърждение за което е и видовото ни разнообразие, бих казала дори, и многообразие! А, най- важното, това се е случвало непрекъснато, през цялото ни съществувание, от най-далечните ни времена, та до ден днешен!... Иначе щяхме да си останем все едни и същи, един от друг неразличими, един с друг несъвместими...

-Изглежда, твърде много е патила и знае главата ти, гледай да не се побъркаш от толкова много познание, че за къде ще си после?

- А, няма, няма да се побъркам, наистина твърде много съм живяла и още повече - видяла, но това не пречи, напротив, помага в много, в повечето от случаите, дори е за добро, не е за лошотия над никого, още повече, че в някои ситуации,каквото и да стане, то е между подбрани или избрани, й грешки и в подбора, в избора няма как да станат, нещата си вървят по естествен път и строги закони и предписания, оставени от изминалото по-преди, време.

/продължава в следващия брой/