РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ  

ХВЪРКАТА ЖАБА  

/стихотворения за най-малките/  

електронна  книга,  2014г.

допълнено издание  от  1994 г.  

ТАТКОВИНА

Малка, с пръст да я допреш,
поглед в глобуса щом спреш,
а пък в двете полушария 
знаят всички за България.
Китна е като градина
мойта хубава Родина!

СЛЪНЦЕТО

От гори,  от планини
в равнината  бавно слиза
да ни сгрее в светли дни,
да ни съблече по риза.

Пролет - да стопи леда.
 Лято - житен клас да лее.
 Есен - да дъхти в плода.
 Зиме - в нас да се засмее!..


ЗДРАСТИ, ЗДРАСТИ...

Здрасти,
здрасти! -
Дай пари
за пасти! -
Пак да правим
"здрасти! ",
пак да даваш
пасти!.


ХВЪРКАТА  ЖАБА

Жаба хвръкна
право към небето,
но след малко
пльосна в езерцето.

Бабо Жабо,
хвъркаш като луда!
Да не мислиш,
че си пеперуда!


ТЪРКУЛ, ТЪРКУЛ

Търкул, търкул,
търкул...
Ах, някой
се събул!
Край дол, край дол,
край дол
крачето си
убол.
Пердах,  пердах,
пердах,
ще има, Боже...
Ах!


КОРАБ

Далече, в морето,
до котвата спрял,
бял  кораб небето
с комин е подпрял.

А аз,  по елече,
стоя откога... -
Хей, чуй ме ти,  вече!
Ела на брега!


КОЙТО ИСКА...

Който иска да ни пита -
хапнахме си  до насита.
И сърмички,  и салатка,
и водица пихме сладка.
И от днеска - щем, не щем,
бързо,  Боже,  ще растем!


НА УЧИЛИЩЕ

Никой не остана днес у нас -
тръгнах ученик във първи клас.
А със мене - баба, татко, мама -
цялата фамилия голяма.
Улицата се задръсти, чак
до училищния праг!


МОСТ

Бяга, пени се вода,
бъл - бълбука под леда.
Към полето тя отива,
хълма дърпа закачливо.
Над реката аз лежа. -
Бреговете й държа!


ЧИСТНИЦА

С триста зора стрина Зора
от боклук премете двора.
Хвърлила бе тя през дните,
от прозорците, вратите,
или просто от балкона
има-няма... два-три тона...


ХОРО

Скоро тичайте бе, хора -
гостенин си има двора!
Сгащил съм го Тарльо мъжки,
няма накъде да кръшка!
Скача силно и не спира.
Чудно сили где намира?!

Ала мина чичо Бае,
зърна, Тарльо как играе,
- Спри! - ми рече,- бе, дете!
Той от страх крака плете...


НА ПЪРЗАЛКАТА

Смело седнах на шейната.
Като вихър полетях
С трясък цопнах във реката..
Като тигър изревах.

Патките се разхвърчаха
край съборения бряг.
После дружно се присмяха
и завикаха: - Пак-пак!...


ГЪБКАТА

Обича дъжд,
но е боязлива. -
Главата си с чадър
закрива!


КОСЪТ

Всяка есен
ми е гост.
Идва с песен. -
Весел  Кос!

За лозата.
Да помага!
Зимнината.
нека слага! 


КОЛКО МНОГО СЛЪНЦЕ

Колко много слънцеп
по земята свети!
И от всяко зрънце
пак израства цвете,

гиздава тревичка
и дръвче зелено...
Ах, от слънце всичко
днес е променено!


МЕСЕЧИНКО

Месечинко опашата,
дето светиш в небесата,
спри при нас, ах, много моля-
да лудуваме на воля!
Виж, денят е много кратък!-
Продължи го по-нататък!


КУМИЦАТА, ЛИСИЦАТА...

Кумицата, Лисицата,
е пак на път, умницата:
пазач си търси фермата,
та тя ще понаглежда, там...-
Не зная само, птиците,
дали са за лисици


ЖАБИТЕ

Къде са да ни видят бабите! -
По цял ден бием с пръчки жабите!
Реката вече изтъня съвсем
и жабите реват на глас: Ще мрем!...


ЛОВЕЦ

Върти се сякаш климата! -
Отиде си и зимата! -
Полетата ни сухи са.
В горите пеят чухали.
Сребрее в дол, под хребети,
 росата, искрометата,
тревата вред се шири там...-
Аз заешките  дири знам!...


ГРАДИНА

Нашата градина
пак сияе в цвят.
Цялата година
пръска аромат.

Ех, че е чудесно
в този хубав кът! -
Зеленчуци пресни
тук безспир растат! -

Моркови и зеле,
и спанак, и лук...
Кошницата взе ли?
Всичко има тук!'


ЛЯТО
 
Слънце  се смее.
 Птиченце пее.
 Вятър полъхва.
 Земя--- изпръхва.
 Облак  се мъчи
  да се изпъчи,-
   в златна калвска
   бяга в Аляска -
   тук не го гледа
и слънчогледа!
Вред е горещо.-
Приказно нещо!...


БЪЛГАРИЯ

За всякакви странници
отваря врати.
Отваря и граници,
добър ли си ти!

Навред по планетата
знай малък, голям:
отдава сърцето си, тя,
щом любиш я сам!


РАДИОТО

Във ранна утрин ме буди
и песни ехтят в махалата. -
Едно тъй мъничко чудо,
та да се чудят децата!

Но аз съм му вече обиден!
Дойде ми даже до гуша!
Не искам и да го видя! -
Аз все го слушам и слушам,
а то ме мене не слуша!...


СУРВАКАР

Сурва, дядо, по гърбина! -
По си здрав и от върлина! -

Сто години да живееш,,
да старееш, да младееш!

Хайде, развържи кесия!
Ей ти шепа, напълни я!

Дай  ми дребните парички,
едрите раздай на всички!

Сурва, дядо, по гърбина! -
Жив бъди ни сто години!


ЗИМА

По чукари и долини
свирят снежни мандолини.

Вятър край реката скита
и подрънква на ракита.

А в горите, побелели,
като феи, полетели,

вихрени снежинки, чудни,
светят като изумрудни...

           
ЗИМНИ ГОСТИ

Всички снощи спали,
даже не разбрали,

кой с юрган дебел
покрил земята:

и гората, и полята!
Скрил е покриви

в градчетата,
накачулул е

дърветата...

Знаеш.ли ти
кой дошъл е пак?

Ами... Дядо  Мраз
със първи сняг!


КРАЙ  РЕКАТА

Колко тишина е скрита
във крайречната ракита!

Тук водата не бълбука! -
Тишината само чука!

И ветрецът тук не вее-
Тишинаъа сякаш пее!

Облак даже да прокапе,
пак на тишината знак е

И вървиш ти, омагьосан,
край реката с име Осъм...