РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ  

АНТИГРАВИТАЦИЯ  

електронна книга ,  2014г.

/новела, фантастика, продължава от бр. 4/ 




      Това, което учените и практиците бяха успели да съхранят, бе от областта на духовното, нематериалното, Като слушаше човек обърканите обяснения на очевидците, добиваше  измамното впечатление, че Василий Павлович е бил източен от самия себе си, с една дума -откраднат. Но от
кого и защо, и, главно, по какъв точно начин, от какви сили или същества, с какви цели и предназначения, - това никой и по никакъв възможен начин не можеше да обясни или разгадае, макар последното да не беше и възможно, при така  неимоверно  развилите се невероятно, надхвърлили всякакви рамки на просперитет и срастване с пространството, което ги заобикаля от всички възможни допирни точки с Космоса, необятния, невъзможния да си го представяме, по какъвто и да е начин, Всеобят, както сполучливо си го представяха и наричаха и повечето от познаващите се помежду си негови съобитатели и съопознаватели...
Наистина, продължително много време и доста натрапчиво се "шумя" през тази изминала година, какви ли, и научно обосновавани, и не чак дотам свързани с науката версии и предположения се появяваха в публичното пространство и въобще, на всяко възможно за това място и по всяко течащо, така да се каже, време. и от най- фантастичен порядък! Ясно беше само едно и то бе най-главното: добре прецизираната операция по транскрибирането на тялото  на Василий Павлович имаше в основата си добре обучени, виртуозни практици, също, както и не само много умни, но и добри познавачи не само на анатомията и душевността,  но дори и на патологията на изконния землянин, въобще, на всичко у него, и това, което може да се вземе от него и приложи в живота и духовното осъществяване и доусъвършенстване и на живеещите на светлинни години от земляните  други, непознати за обитателите на планетата Земя пра-, и доисторически, от земна гледна точка, форми на живот. От тук и огромното изумление сред хората, видели всичко това, значението на всяка, наложило се да бъде проведена, "операция" с хуманна причина, от каквато и да е гледна точка, в каквито и да са измерения и граници, гаранции за потърпевшите или без! Американци, англичани, латиноамериканци, руснаци, индийци, китайци, бразилци, японци, испанци и португалци, австралийци и новозеландци, индонезийци и аржентинци, пакистанци, египтяни или южноафриканци  - нямаше раса или народ, сред които да не се коментира горещо случилото се на Десетия пръстен на Антигравитацията, всеки говореше на собствения си език, но нямаше нужда да се търсят преводачи, бяха  свикнали да се разбират  не само на националните си езици, но и  на техните диалекти.
       Обстоятелствата  по  смъртта на  Олейник, Василий Павлович, така и не бяха изяснени напълно за приятелите и близките му или поне не бяха разгласени широко, с всички необходими  последствия. Ако все още съществува ум, който би могъл да каже още нещо  по този въпрос, то това можеше да бъде само някое закътано кътче в огромната Цитадела на Паметта. Там, за сега все още е трудно да проникне всеки и когато му скимне. Ако се съди по това, какво бе срещнал Джон Дънкан при  разходката  си из моравата, а след това и повторил при срещата си с гостенина, самонастанил се на Полосата сякаш "извън времето у пространството", Паметта на времето не разполагаше дори и  с малкото възможна информация по този случай или поне с необходимата доза компетентност, тъй като в създалата се суматоха, възникнала непредвидено и завършила още по-непредвидимо: непосредствено с изчезването на всякаква следа, дори и помен, както е написано в религиозната литература, от човека, за който и става дума, никой от присъствуващите или пък отговарящите за безопасността  на хората от екипажа и наблюдаващите отговорни люде не се бе оказал на висотата на ситуацията, за да може да разгърне евентуалните  си   съпътствуващи  възможности и познания и постъпи адекватно. по предвидените в инструкциите способи и начинания. Най-вече неприсъстващата на събитието в достатъчна мяра компетентност е решила  трагичния изход от ситуацията и  трагичния недостиг на каквато и да е съпътствуваща и допълнителна информация, с която да бъдат заредени банките на Цитаделата.
Джон продължаваше' да напряга паметта си, своята, собствената. И все пак, с какво по-точно може да се обясни появата на Призрака на Василий Павлович тук, в територията на Института-завод, дълбоко засекретен от планетарното човечество? Това бяха обекти, за съществуванието на които знаеха само отделни, несвързани помежду си блокове от Паметта и един-двама души най-висши военни, включени в Американската програма за присъствие в Космоса, като изключим американските генерали, непосредствени участници в нея! Василий Павлович Олейник! Само някакво нелепо недоразумение от страна на американския генералитет или пък случайно случило се чудо /а подобни чудеса, както всички ние много добре знаем, обикновено няма и не може и да има, според диалектиката на човечеството!/ е можело да обясни нещо или да подскаже някаква, каквато и да е, дори и шокираща някого  /и кой може да е, в последна сметка и този, съвсем може би чужд, според възможните причини за любопитството му, "някой", когото висшите американски военни, много по-проницателни и не чак дотам свенливи и вежливи, когато иде реч не даже и само за американската, но, подчертавам /докторът се засуети в разсеяността си да бърка по джобовете и в полевата си чанта, за да търси нещо пишещо, наистина да подчертава изказаната дума или мисъл!/, за планетарната сигурност, за оцеляването на планетата Земя, на  успокоилото се, макар и да не е завинаги все още, не опознало напълно и себе си, и, най вече, невероятната и, не  само в мислите на хората съществуваща огромна "пустота" на огромния, всепроникващ не само в съзнанието на човека, но и във всяка фибра от тялото му, Космос, който, дефакто, човечеството от планетите и държащите ги в относителна устойчивост хиляди, или милиони излъчващи  "огън и жупел" / в най-невероятните и най-вече, непостижими измерения на понятията!/ слънца тепърва ще трябва да бъдат открити и достигнати, а после това изучавани и приспособявани от и за прекомерно вторачения в себе си земен човек, самовлюбен и твърде зает в ежедневието си, най- вече със себе си и как да постигне и  осъществи и най-неразумните свои идеи, искания и желания, и във времето, и в пространството и най-вече, и в Далечния Космос, който, за мнозина учени, уви, изглеждаше или по-скоро им се искаше на инакомислещите да  създаде представа за нещо като Тера инкогнита, която е толкова далече от нас, че изобщо не си струва труда да я мислим или дори и да се съобразяваме с нея. Фактите от действителността  обаче рязко и недвусмислено опровергаваха тези, не само плоско стъпващи, но, може да се каже, и плоско мислещи и до известна степен и самовлюбени е себе си и в повечето от своите мисли и решения, местни, така да се каже, а не глобално: и всепроникващо обладани от манията за решаващо влияние на земляните в развитието и по-наситеното и незабавено поради каквито и да е причини доовладяване на Далечния Космос, което пък, за средно "спотайващите " се сред тях като професор-доктора Дънкан си имаха друго, много по-различно мислене по въпросите на Космодиалектиката и особено по проблемите на Космонавигацията и дори и не си правеха вече труда да спорят и с едните, и с другите и да изясняват, неизясними, според повечето от тях,неща, особено след направените вече в много области  и клонове на  Новата Космогония основополагащи за десетилетия напред, макар и  според властващите само на Земята измерения и постижения в развитието на Космонавтиката като наука и практика и, трябва да се отбележи точно, за откриваните постоянно, но главно, земни нужди и практики, от себеобаянието, до неизбежното и все по- утвърждаващо се настаняване и пребиваване и сред откриваните все по-често нови страни, факти, народи, или, казано съвсем точно, нови слънца, планети и цивилизации, както и прокарването, осигуряването и на нови или по-преки пътища до тях.Джон Дънкан, известен още и като непоправим романтик, но и радетел за винаги надделяваща военна мощ над противника, който и да бъде той и откъдето и да се е пръкнал и появил, упорито се пазеше да не повлиява никого с нищо при неизбежно установяваните срещи, контакти, дори стълкновения, макар, честно, само на четири очи, най -често. Олейник с нищо не бе загатвал до сега че се.е повлиял от нещо, свързано или дошло като информация или познание, от срещите, от контактите му с американеца.но и Джон Дънкан, големият му американски приятел, не беше намирал за нужно и разумно да се изповяда пред него за неща, за които не му е разрешено да говори. Тогава?
Джон си спомни, че през цялото време, докато се изграждаше комплексът, Олейник беше далече от Пояса, най-малкото на поне няколко прехвата разстояние, с техниката, с която се разполагаше, естествено. Ако това, което разнасяше неговия образ и подобие, т. е., ако това беше неговият призрак, а не нещо. съвсем различно и друго, за което нямаше в действителност никакви предпоставки?... Ами ако наистина си беше нещо толкова различно, че да надминава абсолютно всички параметри и на най- развинтената фантазия. чуждопланетяните си падаха обикновено и често по подобни фокуси и измишльотини, сякаш това помагаше да се измерват по някакъв, необяснен и необясним начин възможностите на земните хора и,... Възможно бе и да е и нещо съвсем друго, навлякло, така да се каже, само "кожата" му? Доктор Дънкан, въпреки спокойния си, разсъдлив рационализъм, за първи път изпита неясен смут, граничещ, може би със страха. Какво беше това? Някъде, под центъра на гръдния му корпус, нещо затрепери неудържимо, създаваше паника в тялото му. Това ли е страхът, познат от описалите го в книгите,  а и в планетарните хроники хиляди, дори милиони потърпевши? Както  обикновени хора, попаднали в смачкващите  самочувствието им лапи, така и  изтъкнати учени и специалисти, теоретици и практици, които бяха водили неописуеми войни с това възникващо по някакъв неизвестен начин "чудо", на които нямаше как да не се вярва?! Главно те, учените и специалистите , най-изтъкнатите, представители на различните гилдии, както и специалистите и дори и само служители  от различните клонове на  пръснатите не само по планетата, а и из целия Космос   какви ли не подразделения на по-малките по територии и население, общества?!  Ами това, непознатото, другото, би могло да се окаже наистина само външното покритие на нещо, което в никакъв случай земляните не трябва да виждат, а и дори да не подозират, че е възможно да съществува,  да го има, "то",дори е способно така да се проявява, че да внесе и остави след себе си тотална заблуда по отношение на истинското състояние на нещата, на необичайните, на спохождащите и съпровождащите го неща и явления, процеси дори, невъзвратими по своята същност и проявление, не само и просто очевидни, брутални, но и очевадни и непоносими, че и непоклатими, неразрушими, незаменими и неповторими по своята гадно проявяваща се себеподобност, от всякаква, каквато и да е, и  добра, и лоша, неприемлива от където и да е, гледна точка? Така да се каже, само навлякло "кожата" на мистър Олейник, ако това, което го олицетворява като него, дори и само външно, не  е  "то"! В него съзирам, мислеше си ускорено докторът, и много по-големи, и по - страшни, и дезинтеграционни, по същността си, разрушаващи всичко и навсякъде  в  общността , в територията на планетата, дори в целия ни обозрим свят различни дезинтеграционни процеси, поставящи под съмнение не само досегашното ни, но и всякакво по-нататъшно съществувание. Всичко това, което стана и продължава да се точи като на безкрайна стара кинолента, не може да се тълкува и обозначава само и единствено като игра някаква и то повече за заблуждение само   на "противника"?!  Противник за нас е инсценировчикът на сполетяващите и сполетелите ни процеси и явления, така добре скроени и режисирани, а и осъществявани, в тяхната странна, и, бих казал,чудовищна последователност и упоритост, неизбежност и неповторимост!

/продължава в бр. 6 на "Книгоцвят"/