РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ  

НЕРАЗРУШИМИТЕ МОСТОВЕ НА ИВО АНДРИЧ  

(122 години от рождението му)  

                           Съдбата може би пожела първата книга на Иво Андрич, "Ех, понто" да се появи последна на българския книжен пазар, Затова пък излизането й щастливо съвпада с отбелязването на стогодишнината от неговото рождение в босненския град Травник, макар писателят да смята за свое рождено място Сараево. Същата мисия имаха тогава и голямата монография за Иво Андрич от литературния критик и голям познавач и ценител на творчеството
на нобелиста Светозар Игов., както и откритата изложба "Иво Андрич или неразрушимите мостове" във фоайето на Столичната библиотека при стогодишнината на Андрич. А творческият път на Иво Андрич бе наистина доста дълъг и труден за проследяване, въпреки че   съответните специалисти, добри  познавачи на написаното от него и в началото на творческата му биография, и в следващите, и в по-късните години от живота му, бяха положили не малко усилия и труд, за да могат да го разгърнат колкото може по-обстоятелствено и подробно пред жадуващите и сензации посетители, зрители и  читатели... Творчеството на Иво Андрич  и в по-ранните, и в по-зрелите му години бе  просмукано от трудностите, при които бе живял и се борил за освобождението си от поробителите неговият народ. Тематиката продължава да вълнува писателя през по-голямата част от живота му, "населява" една голяма част от творчеството му. но продължава да "съвместява" и в по-следващи свои прозаични творби: по-малки или по-големи новели и разкази, през които ще мине, докато набере сила и инерция за написването на своите незабравими "хроники" - "Мост на Дрина" и "Травнишка хроника", които по същество са романи, до романа с по-малко значение за развитието му като писател, но с изразени дълбоко внимание и съчувствие към жената и женската съдба - "Госпожицата".                                            
                      Естествено, те са предшествувани от многото разкази и новели на писателя, от повестта "Пътят на Алия Джерджелеc", където са противопоставени здравите, истинските сили на народа, обявили се срещу мракобесничеството, но в тях писателят само набира силата си, инерцията за двете си най-големи и най -значими "хроники", които са апотеозът на творчеството му, неговите най-зрели творби. Те са и демонстрация на един друг, по-различен стил на писане, на светоусещане дори,  демонстрация на  десетте принципа, които Иво Андрич излагаи в  "Записки за Гоия", където е разкрита поетиката на цялото му творчество, увековечила и постигнатото в "Мост на Дрина" и в  "Травнишка хроника",след публикуването на които името на Иво Андрич заблестява като едно от най-блестящите писателски дарования не само  в Босна, не само в  многонационалната тогава литература на Югославия и на Балканите въобще, за което става и първият балкански нобелист през 1961  година,  но и едно от най-големите европейски и световни имена в областта на прозата за всички времена!
                       Големият мост на Дрина край Вишеград вече го няма, сринаха го снарядите от продължилите безкрайно много време войни в бившата многонационална и разпаднала се след това на отделни малки държавици-джуджета федерация, които след това си изпатиха и  от намесилите се в нестихналите разделитени военни действия американци от САЩ,  събитията режисирали повечето от събитията в биша вече Югославия и в един продължителен отрязък от време и сами активни участници в тях! /Изглежда, че политиците, военните, дъжавниците въобще много рядко успяват да използуват плодотворно мозъците си в подобни безподобни агресии и неадекватни /за тях!/, зрелища,затова може би сред тях ощр не се е родил един Нютон например, един Айнщайн, докато  за нобелист, писател като Иво Андрич, струва ми се, не бихме могли и да мечтаем дори.  А това, като една гениална идея на естеството, което е над всичми нас, долу, в дребосъка, е повече от гениално. Нобеловата награда, ако се присъжда за това обаче, се полага единствено и изключително само на него!