ЛУЧИЯ ЦВЕТКОВА  

ОТ ВЯТЪРА СЕ РАЖДАШ  

(писма до войника)  

електронна книга,  2014г.

ЕСЕН СЛИЗА ТУК,  ШАРЕНОВАТА...

Есен слиза тук,
шареновата.
Пилци пеят.
Гората студее.
И по килима златист
на листата
И по килима златист,
в листата,
слънцето ужким
все още грее.
И трепти
и по склона
се свлича
светлината,
надолу пропада.
На струи
край потока
изтича,
около
жълтата му
ограда.
Да те срещна там
и да те взема,
в прегръдките си,
за теб изтляли,.
от толкова дългото
чакане,
от смачкващата,
без край,
раздяла!


ТЪМНИНАТА  ПАК СЕ СВИВА

Тъмнината пак се свива
и блести пред теб пътека.
Ти я следваш най- ревниво -
утре трябва  да е леко!...
Капе дъжд, Капе спарена шума.
Капе въздух - от тишина синя.-
Излишен е тук само куршумът,
но не и граничната линия.
И бинокълът ти, мълчаливо,
гледа от упор, от труден ъгъл,
а ти се ще, ей тъй, закачливо,
да заподхвърляш,  камъка кръгъл...


ОТИВАШ СИ...

Отиваш си.
И глъхне тишината.
И става лепкава и тежка,
безмилостна,
жестока - светлината...
Страхувам се от всяка своя грешка
и търся свят -
 покоят ме тревожи!
И търся  път.
застоят ме души.
И себе си -
увита в двайсет кожи,
аз разсъбличам,
с пламнали уши!...


ОТ ВЯТЪРА СЕ РАЖДАШ

От вятъра се раждаш,
като семе,
донесено от бурята,
в земята.
Покълваш.
Вдигаш се.
И ставаш стреме
за себе сии семената...
Отива си денят.
Като мъгла се стапя.
Баирите се гушат
в мрака.
Небето слага
звездната си
капа.
И трябва някой,
някого
да чака!..


КРАЙ ДАЛЕЧНИ ПЪТЕКИ

Край дапечни пътеки
сега ти си буден.
Няма да ти е леко -
мракът граничен
е труден!
Ти лежиш.
Ти се вслушваш
в земята.
Ти оживяваш
от нейните тръпки,
за да отмериш,
да различиш
в мъглата,
 другите,
чуждите стъпки!


ЧУЙ  ТИ!

Чуй ти!
Плаче нощта! -
Плаче -
мощно
и диво!
И догаря свещта
свойто пламъче
живо.
Озвездени,
отвън,
скърцат ледени
брони.
Сън ли е?
Мигар е сън?
През нощта
все вървят
батальони!


АКО ПЛАМНЕ ВЪВ ТЕБЕ

Ако пламне във тебе
могъщия огън
и тръба
                затрещи
към гърдите
                железни,
и забие
със чукове
тежки,
тревогата -
где ще бъдеш ти
в страшната
бездна?


ДА ЗАПЕЕШ...

Да запееш...
без глас!
Да политнеш,
без вятър!...
И да станеш
сам власт
под взривения
шатър?!...


И ЩЕ ДОЙДА...

И ще дойда
тогаз
от застоя
измамен.
И ще пламне
безкраят
от моите
стъпки.
И тръби
ще тръбят,
под знамена
кървави!
Ще усети
земята
родилните
тръпки!


ПРЕЗ ПОБЕДИ...

През победи,
през поражения,
ще вървиш!
Като мъж!
Ала виж! -
Чакат новите
заграждения!...
Трябва!
Длъжен си! -
Да победиш!