РАДОСЛАВ ЦВЕТКОВ

ЗАПАЗЕНО СВЕТОЛЪЧЕНИЕ

81 години от рождението на Константин ПАВЛОВ

Константин Павлов бе роден поет, но дълго трябваше да работи и за киното /също така може да се каже, че беше и роден сценарист!/, за да оцелее, и физически, и духовно, Много и все задъхани и поройни облачни и гръмотевични канонади се изсипваха постоянно  върху рано помъдрелия му лоб, а той, като по чудо, все успяваше да се самосъхрани, при това не  непременно
свит или скатан в черупката си,  каквато, за съжаление , просто си нямаше. А,  сякаш по ирония на съдбата или за урок на занимаващите се с него, набедени че правят нещо, пишман гръмовержци. "приятели-братя" от Априлското поколение на Партията-Орлица, /както  я бе  "одушевил" още преди да узрее съвсем един, самоиздигнал се още в младостта си, в челните  й редици на творящите за нейната прослава  автор/, тези "приятели и творци" от неговото, на Константин Павлов поколение, го бяха поизбутали като ненужна вещ, да не нарушава строя им и да не пречи на благоразположението на богоизбраните към тях! Така Константин Павлов се съхрани, като поет и сценарист,  макар и извън границите на прочулите се яко като такива, /заради което в поколението им се набутаха естествено принадлежащи към възрастово други, по-късни поколения, лъжеаприлци, дошли на бял свят години по-късно и естествено нямащи нищо общо с тях нито възрастово, нито като дух  и тежнения или занимаващи ги творчески проблеми! Опитите за потулването му, за неутвърждаването му като творец от Априлското поколение поети вместо "да му извади очи", както се  казва в народното умотворение, обърнато наопаки, сега му "изписаха веждите" на Конс тантин Павлов. .Без това да влече непременно след себе си т. н. "неприятни последици", както за него, така и за  "издигналото се" в очите на читателите му, а, защо не, и последователите му, негово творчество! Не само да запази своето лъчение  като талантлив и обичан поет и сценарист, но и като засили още повече светолъчението му, като го направи  и по-силно, и по-ярко и ... слънцеотражателно! Клюките за него, опитите за потулването на действия и думи, ,в най-лошите случаи, за омаскаряването му, сякаш удесетворяваха силите му за борба, при това с  противник, който повече се криеше в сянката си или в сенчестите места на ежедневието ни, без да държи винаги и  навсякъде да можем да го разпознаем, камо ли да го изобличим, ако ни се удаде такава възможност някъде и в някой Божи ден, Защото анонимността, зад която обикновено се криеха души, като тези на враговете или омерзителите на пичността и делото му, бе нещо като свещено табу. Константин Павлов остави една голяма част от себе си в киното, без да му се отдаде докрай,, сякаш чувствуваше свещената нужда на духа си да се докаже безвъзвратно и докрай и то точно там, дето беше най-сигурен, най-силен! В киното остави много силно и значимо присъствие, но остана докрай и безрезервно верен и предан докрай и на поезията, в този и вид, в тази и форма, които гo извисяваха чак до небесата и в които той бе  целият, самият той! И ако през 1983 г., според един  негов "водещ" връстник /Л. Левчев/, Константин Павлов е "... един много талантлив, един много неосъществен, един труден поет" /предговор към избраните му стихотворения/, сега Константин Павлов като че ли е единствената истинска, значима фигура в съвременната ни поезия сред събратята от поколението си, без вече да се мъчим да го кръщаваме с каквито и да било стимулиращи егото на връстниците му гръмки имена,  Две от предпоследните му книги - "Агоннио сладка" и "Убиство на спящ човек" са  едно естествено продължение на по-предишните му две книги, "избрани" в "Стари неща", а послеизлязлата "Елегичен оптимизъм", включваща 88  стихотворения от периода 1955-1992 г, са естествен "привършък" на едно високоталантливо дело. Премиерата на книгата тогава съвпадна щастливо с шестдесетгодишнината на Константин Павлов. Книгата бе издание на издателство "Факел", бе спечелила конкурса на Националния център по книгоиздаване и бе спонсорирана тогава от бившото  Министерство на културата! За съжаление, дните на големия ни творец бяха вече преброени и не остана време да се порадва и той на истинската свобода, на пълната реализация на свободолюбивия му дух, липсвала му през почти целия му, жизнен и творчески път!