РАДОСЛАВ  ЦВЕТКОВ  

 ПРЕХОДЪТ  

 СЕНКИТЕ НА ОБРЕЧЕНИТЕ  

  електронна книга, 2014 

    

 

   ОДА  

Няма как,  о, няма  как
да не се поемеш в крак,  -
    братко, все пак, ти танцуваш!
Денем,  нощем и навред,
ти си в строя най-отпред! -
     Българино, не сънуваш!

Искаш ти или пък не,
прав или на колене.-
     ни за миг не се огъвай!
Буден да си ти, да спиш, -
ти на шиш се днес въртиш -
     Скачай, братко и лудувай!

Криза, мили! Криза вред!
И у теб . И у съсед!-
    Точно както подобава!
Ако искаш, ти викни,
с все косите си щръкни -
    само ще си вдигаш врява!

Искаш ти, не искаш ти -
туй са глупости, мечти ,
    зима лоша те задуха!
А за разни благини,
нам-там всякакви храни,
       ти   продаде си кожуха!

Времето, ей  на, лети!
Пукат твоите мечти
    все сапунени мехури.
Ти огледай се и виж:
по си гол.и.гладен триж!
    Свърши ли с мечтите щури?

Ти ще се въздигнеш пак.
Ще достигнеш брод и.бряг,
    но размервай свойта крачка!
Ако щеш  и  за  престиж -
Лондон гледа те, Париж! -
    Не бъди на друг играчка!

Опошлен и омерзен,
с дух, в безверие смразен,
    ще откриеш ти светлика!
Чуй! На твоя материк
екне вик милионолик.-
    Той при себе си те вика!

Но разкършиш ли снага,
изкатерил и снега
    и застанал най-високо,
ти помни, че своя миг
ти дължиш на този вик!-
     Дръж го в себе си дълбоко!

Радвай се, след тоз поврат,
ти,  изстрадал земен брат! -
     Все пак ти си съществувал!
Някой друг и нейде там,
где, дори и сам не знам,
    със смъртта се е целувал!

А животът е един -
весел,  драг,  неповторим! -
    Кой  тъй  даром ти го дава?
Ти уроците чети.
Не заменяй ги с мечти. -
     Знай, животът не прощава!




Криза, брате! И у нас!
Що ни носи всеки час
    и да искаш, ти не знаеш.
Някой пази скрито коз.
Друг пък вярва в своя бос.
    Ти, зад зъбите, роптаеш!

А си си виновен ти,
братко, с щурите мечти! -
    Не разбра ли, че те.лъжат?
Ха сега ела, кажи,
щом си сит ти, на лъжи,
куркат ли ти, или... стържат?


НАЧАЛОТО 

Ламбада, Ламбада,
и в нашта ограда!
Блестяща  Ламбада
докара ни Ада!

Израснали в Култа,
с ръце все на пулта,
с консулт, без консулта,
сега сме в инсулта!

Ламбада, Ламбада! -
Така ни се пада! -
Във свят без пощада
играем Ламбада!

Отрепки  нищожни,
но с  гени велможни,
ни правят тревожни
под клетките кожни.

Сред секс - за отрада
и бизнес - в награда! -
Под власт без пощада,
играем Ламбада!

И греят, студени,
очите, смразени. -
Гняв, мъка, стаени,
взривяват пак вени!

Ламбада, Ламбада
 и в нашта ограда! -
Блестяща Ламбада
играем сред Ада!

Реве Свободата,
бушува в главата.
Подскачат краката
далеч от земята.

Ламбада, Ламбада! -
Така ни се пада! -
Под власт без пощада
играем Ламбада!

Така ще си идем,
без Слънце да видим,
защото не свидим,
човека, не свидим...

Ламбада,  Ламбада! -
И таз власт ще пада! -
Сред секс, за отрада
и бизнес, в награда!

Сред воня на мърши
и пътят се скърши.
Животът ни свърши!
И кой, що да върши?

Ламбада, Ламбада,
играем сред Ада.
Властта вече пада!!! -
Играйте Ламбада!



ПЪТУВАНЕ

Мъчително и дълго
е пътуването
към повърхността,
към моя ден!
Всяка нощ,
преди да се събудя,
плувам като удавник
по дъното
на своя измислен,
иреален свят.
Край мене,
галопиращи бавно,
преминават медузи
охранени
и очите им,
полузатворени,
блестят.
Светли,
призрачни
коралови рифове
ме мамят неудържимо
да се издигна
до тяхното отразено
слънце
на повърността.
Риби - мечове
сноват тревожно
в мрака
и октоподи
 протягат
пипала.
Дълги,
сплетени,
водораслови
ножици
ме защипват
с отровена
зеленина.
Като смъртник
 агонизирм
в леглото си,
изплетено от лианите
на сенките
Като смъртник
се мятам,
в мрака
на своята зелена
нощ.
Издигат се бавни
мъгли
по дъното
и ме изправят.
И плувам,
и плувам,
като удавник
към повърхността,
към кораловите рифове
и тяхното
отразено
слънце,
с надежда за глътчица
въздух...
За да се събудя
в моя, ден.


ГРЕШНИЦИ

 Държавата се грижи  за фасадата.
Речеш ли да надникнеш зад оградата,
ще срещнеш най-различниекземпляри, знам, -
невръстно млади или.много стари, с плам,
отпадъци в подбора, при кръстоските,
със самочувствие, според разноските,
които правят денем в магазините,
по привилегиите, лимузините,
или по хляба, стар, баят и клисав,
когото други взимат без умисъл.

По ранга ще ги различиш, по службата,
по покровителството горе, дружбата.
По.допира до протежета, постове,
по подпира.със лостове и достове...
Ех, празна е в държавата кошарата,
но всеки гледа друг във грях да вкара, та
ще изгорим.във своите горещници,
без разлика дали сме всички грешници! 


БОГАТА  НАЦИЯ

Оказа се, че сме богата нация. -
Милиарди сме изнесли в.емиграция !
А други милиарди.сме изхарчили,
дордето във.игри сме се надскачали
със другите, и по ербап,  държавици,
дордето сме разплисквали наздравици
за здравето на българския лъв -
все горе да е и да бъде пръв!

Дордето правили сме електроника
и с правешката мярка - икономика,
та в пустата валута все вторачени,
над изкопа накрай сме се разкрачили...

А хората от ешалона, висшия
и днес ни вземат въздуха, що дишаме.
Те своя Шарколия разиграват,
с народа беден пак се подиграват,

за да зарежат и народ, и нация,
ако постигнем свойта демокрация.
Че овреме у нас номенклатурата
е в разпра със закона и културата

и по ги бива тези наши баровци
с рулетката и в бара, не с овци.
А милиардите швейцарски франкове
стоят зад тях на стража, като танкове!


ЩИТ

Без свян подир Девети на забогателите
прибраха влоговете, къщите, постелите.
Избиха ги в затвори, острови, концлагери,
натъпкаха ги в "братски" гробове без багери.

Властта разчисти си и нашироко, сметките,
да си оплита кошниците в петилетките,
да граби риба безнаказано в дълбокото,
да се развърта край казана, в най-широкото,

да се домогва до стандарт висок, облаги,
да се облизва край наслади, доста драги...
И тъй се появи у нас номенклатурата,
Обезличила и живота, и културата!-

Сега сме с много повече забогатели,
с коли и жилища, със вили и постели,
където могат да препускат атове,
а собствениците са все с дебели вратове

и искали би да живеят пет- шест века,
ако би могъл да се продължи. човека.
Но никой и за нищо тях не ги закача!-
Такваз е спуснатата по места задача! -
Ах,  бди над тях като орлица "майка" мила,
любимата им  партия,- закон, закрила!

Гръмоотвод е тя и гръморазпръсквател,
небесен щит и злотоотражател!
И тя така към бъдещето  ще ги води,
дордето има  живи да им пеят оди!


ПИРАНИ

Ден и нощ и нощ и ден пари печелим всички,
ала все не стигат ни тез смахнати парички.
Нас едната мисъл води ни - да оживеем!
А за бъдещето си ний нямаме дори идея!

Странно е че  в тоз объркан, непрокопсан свят
който честно труди се, не може миг да е богат! -
Алчен спекулант весден кръвта ни робска пие.
Властник безпощаден зад гърба си ножа крие.

Рекетьори като врабци денонощно цвъкат покрай нас... -
Даже Господ ни не мисли в този зъл и страшен час!...
Прекупвачи гадни пак пишман ни всички правят, -
искат в собствената наша кръв да ни удавят!

Прокурори гушки гоят, с вили два-три  ката.-
Богаташа мигом пускат.. А бедняка - за душата!
Адвокати и съдии вечно всичко каращисват.
на  бедняка от живота  идва  му да писне!...

И какво остава ни нам от безумната идея
да живуркаме без ропот, спокойно да живеем?
Озлобени, скачаме в казана, недоклани.
И дорде ни порят, си играем на пирани.

А цените все  растат, като Тангра ни стряскат!-
Световете ни се преобръщат, сгромоляскат!
Ще си пукнем ей така, дори и не разбрали
за какво в тоз свят дошли сме, за какво  -  живяли?!


ГАДАЕНЕ

Какво може да прави държавата?
С измами разгонва ни  мамата!

За чий са ни тогаз депутатите?
Да плямпат и да си едигат заплатите!

Мислят ли ни дори за миг министрите?
Не, те само притягат капистрите!.

А електоратът, братле, а утайката?
Такова на всичките... майката!


ИДЕЯ

Време на изкуства разни,
старото затисна.-
Думи пълни с думи празни
в лозунгите виснат.

Партии се сменят, служби,
доход, полезрение.
Хора скъсват святи дружби,
пълни с омерзение.

И на мен не безразлична
е такваз идея:
тоз, когото не обичам,
него да възпея!

Тъй дори обезсмъртявам
свойто име честно.
Знаме на народа ставам,
при това и свестно

Хора, братя мои връстни,
вий ще разберете! -
Идва ден, кога възкръсват
мъртвите поети!


ПРЕХОДЪТ/продължение/

"   "   "
Отиват си диктаторите ни, отиват! -
Освобождават ни от свойта змейска власт!-
Нелепо е сега човек да се присмива,
ала се смея като.малко смахнат, аз!

Доскоро бе затиснат, смазан в мен смехът ми,
като с огромна, всеобхватна канара.
Притихваше, умираше у мен денят ми,
дъпбоко в мен и в най-тъмните недра.

Душата ми се гърчеше сама, от мъка.
Пресипнал бе от ярост скрита моят глас.
И само грижата  безмилостна, сторъка,
изправен ме поддържаше до тоя час!

Сега се смея - неразумно и нелепо. -
Дори на себе си се смея.в някой миг.
Гласът ми, от диктаторския чук наклепан,
отключен днес, плющи навън като камшик!

И превъзмогнал болка, нищета, неволи,
дано да се надмогна, в този страшен век! -
Душата ми дори във тези дни се моли:
Бъди, все пак, и остани докрай - човек

(продължава в следващия брой)